Избра една от тетивите и се изправи. Напъха овързания с кожа край в жлеба при основата на лъка, сетне подпря оръжието с дясното стъпало и натисна да закачи и другия.
Лъкът се оказа по-здрав, отколкото очакваше. Кътър го вдигна, огледа го още веднъж преценяващо и го изпъна. Дъхът му излезе със съсък между зъбите, докато се мъчеше да задържи тетивата. Най-сетне я отпусна, разбрал, че това ще се окаже сериозно предизвикателство.
Усети нечий поглед и се обърна.
Апсалар бе застанала до главната мачта. Ръцете й бяха покрити с капчици засъхнала кръв чак до лактите.
— Какво си правила?
Тя сви рамене.
— Оглеждах.
„В гърдите на някого?“
— Трябва да тръгваме.
— Реши ли вече накъде?
— Сигурен съм, че скоро ще разберем — отвърна той и се наведе да вземе стрелите, колчана и кесията.
— Магията тук е странна.
Кътър рязко изви глава към нея.
— В смисъл?
— Не мога да кажа със сигурност. Познанията ми за лабиринтите са малко повърхностни.
„Знам.“
— Но ако това е Куралд Емурлан — продължи тя, — значи е замърсен по някакъв начин. Некромантски. Магика с живот и смърт, вложена в самото дърво на този кораб. Все едно че освещаването е извършено от вещери и шаманки.
Кътър се намръщи.
— Освещаване. Казваш го, все едно че този кораб е някакъв храм.
— Бил е. И е. Проливането на кръв изобщо не го е осквернило, точно това имах предвид. Изглежда, че и лабиринтите могат да затънат във варварство.
— В смисъл, владеещите ги могат да повлияят на естеството им. Покойният ми чичо щеше да намери тази мисъл за възхитителна. Значи не оскверняване, а опетняване.
Тя се огледа замислено.
— Рашан. Мийнас. Тир.
Кътър схвана мисълта й.
— Смяташ, че всички достъпни за човешките същества магически селения всъщност са опетнявание на Древни лабиринти.
Тя вдигна ръце.
— Дори кръвта изгнива.
Кътър се намръщи още повече. Не беше много сигурен какво точно има предвид, а и не беше склонен много да пита. По-лесно и по-безопасно му се стори просто да изсумти и да закрачи към парапета.
— Няма да е зле да се възползваме от вятъра. Стига да си приключила тук.
В отговор тя пристъпи към борда и се прехвърли през парапета, спусна се в лодката и зае мястото си на кърмата. Кътър се обърна, за да огледа за последен път.
И замръзна.
Някъде там, на далечния бряг на Дрейф Авалий, стоеше самотна фигура, опряна на двуръчния меч.
Пътника.
Около него имаше други, наклякали или седнали на пясъка. Шестима малазански войници. Между дърветата зад тях стояха Тайст Андий, среброкоси и призрачни. Видението се вряза в ума му с толкова хладен допир, че го усети като огън. Той потръпна, с усилие откъсна поглед от брега и бързо се спусна при Апсалар.
Намести греблата в скобите и избута лодката от черния корпус на кораба.
— Мисля, че се канят да завладеят този дромон на Едур — каза Апсалар.
— А пазенето на Трона?
— На острова вече има демони от лабиринта на Сянка. Явно твоят бог-покровител е решил да поеме по-активна роля в опазването на тайната.
„«Твоят бог-покровител.» Благодаря ти за това, Апсалар. А кой беше гушнал душата ти в ръцете си? Ръце на убиец.“
— Защо просто не го върне в селението на Сянка?
— Несъмнено щеше да го направи, ако можеше — отвърна тя. — Но Аномандър Рейк е оставил родствениците си тук да го пазят и освен това е изковал магия около Трона. Не може да бъде преместен.
Кътър нагласи греблата и започна да оправя платното.
— Тогава Сенкотрон трябва просто да дойде тук и да намести мършавия си задник върху него, нали?
Усмивката й никак не му хареса.
— За да не може никой да оспори властта му или ролята му на Крал на Върховен дом Сянка. Освен ако не го убият преди това, разбира се. Някой бог с достатъчно кураж и несъкрушима сила като нищо щеше да намести мършавия си задник на този трон и да сложи край на споровете веднъж и завинаги. Но Сенкотрон веднъж направи точно това, като император Келанвед.
— Тъй ли?
— Завладя Първия трон. Трона на Т’лан Имасс.
„Охо!“
— За щастие — продължи Апсалар, — като Сенкотрон, досега не е проявявал особен интерес да се възползва от ролята си на император на Т’лан Имасс.
— Че защо да си прави труда? По този начин той анулира възможността някой друг да намери и заеме въпросния трон, като същевременно обстоятелството, че не го използва самият той, пречи не всеки друг да забележи, че го притежава… Богове, започнах да говоря като Круппе! Все едно де. По-скоро изглежда хитрост, отколкото проява на страх.
Апсалар го изгледа замислено.
— Не бях помисляла за това. Прав си, разбира се. В края на краищата разкриването на мощ привлича съсредоточаване на противосила. Изглежда, Сенкотрон се е възползвал добре от пребиваването си в Скръбния дом. Повече от Котильон може би.