— Трул Сенгар?
— Да?
— Какво знаеш за Култа на Безименните?
— Само това, че успяват.
Т’лан Имасс килна глава.
— Тоест?
— Ами, съществуването им остава скрито за мен. Никога не съм чувал за тях.
„Аха.“
— Логрос повелиха Първият трон да бъде преместен от тази земя, защото имаше опасност Безименните скоро да открият местоположението му. Бяха разбрали, че силата му може да се отнеме, че Т’лан Имасс може да бъдат принудени да се преклонят в служба на смъртната особа, която се възкачи на него.
— А Логрос не са искали някой от тези Безименни да се окаже въпросният смъртен. Защо? Що за ужасна цел ги подтиква? И преди да ми отговориш, Онрак, бих ти казал, че доколкото схващам, „ужасна цел“ звучи доста злокобно и за моята раса.
— Разбирам, Трул Сенгар, и съображението ти е ценно. Безименните служат на Домовете на Азат. Логрос вярваха, че ако някой жрец на този култ завладее Първия трон, то първата и единствена повеля, която ще се даде на Т’лан Имасс, ще е доброволно да приемат вечен затвор. Че ще бъдем премахнати от този свят.
— Поради което тронът е бил преместен.
— Да, на един континент южно от Седемте града. Където бе намерен от един маг — Келанвед, императора на Малазанската империя.
— Която сега властва над всички Т’лан Имасс? Нищо чудно, че Малазанската империя е толкова могъща, колкото изглежда — но пък от друга страна, защо досега не е завладяла целия свят, след като може да призове всички Т’лан Имасс да водят войните й?
— Императорът използваше способностите ни много… скромно. Изненадващо ограничено. След това беше убит. Новата императрица не властва над нас.
— Защо просто тя самата не е седнала на Първия трон?
— Би го направила, стига да можеше да го намери.
— И така, вие отново сте свободни.
— Така изглежда. Но има други… притеснения, Трул Сенгар. Келанвед е пребивавал известно време в Дом на Азат…
Стигнаха склона отвъд солената низина и се заизкачваха.
— Много малко знам за тези неща — каза Тайст Едур. — Боиш се, че императорът или е бил един от тези Безименни, или е бил свързан с тях. Ако е така, защо не е издал тази заповед, от която толкова сте се страхували?
— Не знаем.
— И как преди всичко е успял да намери Първия трон?
— Не знаем.
— Добре. А какво общо има всичко това с работата, с която сме се захванали сега?
— Подозрения, Трул Сенгар, свързани с посоката, накъдето са се запътили тези ренегати Т’лан Имасс.
— Ами, на юг, както виждам. О, разбирам.
— Ако сред тях има Логрос, тогава знаят къде ще открият Първия трон.
— Добре, имаш ли основание да смяташ, че си единственият сред Т’лан Имасс? Не смяташ ли, че други от расата ви може също да са стигнали до това подозрение?
— Не съм сигурен. Имам нещо общо с ренегатите, което те нямат, Трул Сенгар. Също като тях, аз съм необременен. Освободен съм от Клетвата на Ритуала. Това доведе до известно… освобождаване на мисълта. Монок Очъм и Ибра Голан преследват плячка, а умът на един ловец винаги е погълнат от плячката.
Стигнаха първото възвишение и спряха. Онрак извади меча си и го заби в земята. Направи десетина крачки настрани и отново спря.
— Какво правиш?
— Ако не възразяваш, Трул Сенгар, искам да изчакам Монок Очъм и Ибра Голан. Те — а чрез тях Логрос — трябва да бъдат предупредени за подозрението ми.
— И допускаш, че Монок ще ни отдели време за приказки? Последната ни среща с тях не беше особено приятна, доколкото помня. Щях да се чувствам по-добре, ако не стоеше толкова далече от меча си. — Тайст Едур седна на един камък и продължи: — И какво беше онова, дето го направи в пещерата, където действаше Ритуалът? — Той посочи новата лява ръка на Онрак, както и кръпките по разнебитеното му доскоро тяло. — Очевидно е. Тая ръка е по-къса от твоята. Забележимо. Нещо ми подсказва, че не е трябвало да правиш… каквото си направил.
— Прав си. Или щеше да си прав, ако все още бях обвързан с Клетвата.
— Разбирам. А дали Монок Очъм ще прояви същата невъзмутимост, щом види какво си направил?
— Едва ли.
— Не се ли закле, че ще служиш на мен, Онрак?
Т’лан Имасс вдигна глава.
— Заклех се.
— А ако не искам да излагаш себе си — и мен, впрочем — на такъв риск?
— Въпросът ти е уместен, Трул Сенгар. Не бях го обмислял. Да те запитам обаче следното. Тези ренегати служат на същия господар като твоя род. В случай, че накарат някой твой ближен да заеме Първия трон, налагайки по този начин властта си над всички Т’лан Имасс, смяташ ли, че ще той ще е толкова сдържан с използването на тези армии като император Келанвед?