— В такъв случай, изглежда, че вие, Имасс, със своята Клетва сте нарушили най-древните закони — промълви Трул Сенгар.
— Нито Монок Очъм, нито Ибра Голан ще се съгласят с изречената от теб истина — каза Онрак. — Но си прав. Ние сме първите нарушители на закони и това, че сме преживели толкова дълго, е подобаващо и заслужено наказание. Остава ни единствено надеждата, че Призовникът ще ни дари с освобождение.
— Вярата е опасно нещо — въздъхна Трул Сенгар. — Е, ще го използваме ли този портал?
Монок Очъм махна с ръка и гледката около тях се промени, светлината помръкна.
Миг преди да се спусне абсолютният мрак, смътният вик на Тайст Едур привлече вниманието на Онрак. Воинът се обърна рязко и видя силуета, застанал на десетина крачки от тях — висока мускулеста фигура с тънка жълтеникава козина и дълга разрошена коса, спускаща се под раменете. Жена. Гърдите й бяха едри и издути, бедрата — широки. Изпъкнали скули, широка уста с пълни устни. Всичко това успя да го зърне само за миг, докато тъмнокафявите очи, засенчени под изпъкналото чело, огледаха тримата Т’лан Имасс, преди да се приковат в Трул Сенгар.
Тя пристъпи към Тайст Едур с изяществото на сърна…
И светлината изчезна напълно.
Онрак чу още един вик — изненадания вик на Трул Сенгар, и понечи да се втурне натам, но спря, мислите му изведнъж се разсипаха, образи засвяткаха в ума му. Времето сякаш се огъна навътре в себе си, потъна дълбоко, после отново се издигна…
Искри засвяткаха ниско по земята, замигаха пламъчета.
Бяха в разлома, застанали на осеяното му с камъни дъно. Онрак се огледа и видя Трул Сенгар — беше проснат по очи върху мократа скала.
Т’лан Имасс се приближи.
Смъртният беше в несвяст. Скутът му беше зацапан от кръв, изляла се между краката му. Онрак видя, че изстива бързо, и реши, че не е негова, а на жената Ерес, която бе… поела семето му.
„Първото му семе.“ Но нищо девствено нямаше у нея. Гърдите й бяха издути от мляко; зърната бяха смачкани от гладните устни на сучеща рожба. От какво беше тогава кръвта?
Онрак коленичи до Трул Сенгар.
И видя прясната рана от нарезите под пъпа му. Три успоредни резки, прокарани косо, и кървави отпечатъци от други три — сигурно онези, които жената беше прорязала през своя корем — в обратна посока.
— Вещицата Ерес е откраднала семето му — промълви Монок Очъм.
— Защо? — попита Онрак.
— Не знам. Умовете на Ерес са като на зверове…
— Без да се изключва всичко друго — отвърна Онрак. — Знаеш го много добре.
— Може би.
— Явно го е направила съзнателно. С цел.
Монок Очъм кимна.
— Така изглежда. Но защо Тайст Едур е в безсъзнание?
— Умът му е другаде.
Гадателят на кости килна насмешливо глава.
— Е, това е дефиницията за безсъзнателното…
— Не, той е другаде. Когато се приближих, влязох в досег с магия. Излъчвана от тази Ерес. По липса на по-добър термин, беше лабиринт, едва оформен, на самата граница на забвението. Беше… — Онрак замълча. — Беше като самите Ерес. Проблясък на светлина зад очите.
Чу как Ибра Голан извади меча си и се изправи.
Отвъд светлината на огъня се чуха звуци и Т’лан Имасс видя сиянието на тела от плът и кръв — десет, двайсет. И още нещо идваше насам, с неравни провлечени стъпки.
След миг демонът апториан се извиси пред тях, осветен от пламъците на огъня, разгъна се като черна коприна. А на единственото му изгърбено рамо яздеше младо същество. Тялото му бе като на човек, но на лик беше апториан — едно огромно око, блестящо и шестоъгълно, широка уста, която се разтвори и оголи два реда остри като игли зъби, които сякаш можеха да се прибират навътре и да се скрият. Ездачът бе облечен в черна люспеста броня. По сбруята, стегнала гърдите му, имаше поне десетина оръжия, от дълги ножове до ками за мятане. На колана му висяха два къси арбалета с дръжки от еленови рога.
Ездачът се наведе от изгърбеното рамо и заговори — тихо и хрипливо:
— Това ли е всичко, което могат да заделят Логрос?
— Не си желан тук — рече в отговор Монок Очъм.
— Колко лошо, Гадателю на кости. Защото сме тук. Да браним Първия трон.
— Кой си ти и кой те изпрати тук? — попита Онрак.
— Аз съм Панек, синът на Апт. Не ми е дадено да отговоря на другия ти въпрос, Т’лан Имасс. Аз браня само външната преграда. Залата, където е Първият трон, има вътрешна преграда — тя е тази, която командва нас. Тя навярно може да ви отговори. Може дори да пожелае.
Онрак вдигна Трул Сенгар на ръце и каза:
— Тогава ще поговорим с нея.
Панек се усмихна и отново оголи острите си зъби.