— Както казах, Тронната зала. — И добави с още по-широка усмивка: — Не се съмнявам, че знаете пътя.
24.
В най-старите, най-фрагментарни текстове ще се намерят смътни упоменавания на Ерес’ал, име, което, изглежда, е обозначавало онези най-древни духове, които представляват самата същност на физическия свят. Не съществува, разбира се, емпирично средство, с което да се определи дали придаването на смисъл — силата, свойствена на създаването на символи на неодухотвореното — е било каузативно, тоест творческата сила, стояща зад Ерес’ал; или е била намесена някаква друга, мистериозна сила, насърчаваща натрупването на смисъл и значение от страна на по-късни интелигентни форми на живот.
Така или иначе, неоспорим факт е рядко признаваната, но могъща сила, съществуваща като подземни пластове в някои забележителни особености на тази земя; нито може да се отрече, че тази сила се проявява с дискретна и в същото време — могъща ефикасност дотолкова, че да изкриви стъпките на боговете — и понякога се оказва достатъчна, за да ги надвие категорично…
Огромните коралови хребети бяха изронени на хълмове с плоски била от хилядолетия навяван от вятъра пясък. Склоновете им бяха разядени и прогнили, надупчени и подровени, ниските проходи между тях — тесни, криволичещи и запълнени с остри парчета вкаменен корал. Според Гамът и боговете едва ли биха избрали по-неподходящо място за лагеруване на армия.
Но като че ли нямаха друг избор. Нищо друго не предлагаше подстъп към бойното поле и, както бързо се разбра, позицията, след като беше заета, бе защитима като най-непристъпната планинска цитадела — това бе единствената им спасителна утеха.
Стремглавият марш на Тавори във вражеската паст, към бойното поле, което бяха избрали, беше, както подозираше Юмрукът, основният източник на тревогата и смута, обзели легионите. Той гледаше как войниците се придвижват на стотни, за да заемат и задържат многобройните коралови острови, надвиснали над сухата падина. Щом заемеха позиции, щяха да започнат да вдигат отбранителни бариери и ниски валове от отломките, а след това — рампи на южните скатове.
Капитан Кенеб нервно се размърда в седлото. Пред очите им първите отделения на легиона се отправиха към един голям, бял като кост коралов остров в най-западния край на падината.
— Няма и да се опитват да ни изтласкат от тези острови — рече той. — Защо да си правят труда, след като е ясно, че адюнктата се кани да ни подкара направо в капана?
Гамът не остана глух за съмнението и скептицизма, полускрити под думите на Кенеб; съжаляваше, че не може да отвърне нещо, с което да го окуражи, да му вдъхне вяра в способността на Тавори да формулира и да приложи смислена тактика. Дори Юмрукът беше разколебан. По време на похода от Ейрън не беше видял нито една внезапна проява на гениалност. Всъщност през цялото време бяха вървели изпънати като пика на север. „Какво точно подсказва това? Целенасоченост, достойна за подражание, или липса на въображение? Дали двете са толкова различни, или просто са различни подходи към едно и също?“ А сега се подреждаха, с еднообразна както винаги рутина, за настъпление — вероятно по изгрев-слънце на другия ден — срещу врага и неговите отбранителни изкопи и валове. Враг достатъчно умен, за да направи подстъпите към позициите си изключително трудни за преодоляване.
— По онези рампи ще изгинем всички — измърмори Кенеб. — Корболо Дом се е подготвил за това, както би го направил всеки компетентен, обучен от Малазан командир. Иска да се скупчим и да започнем да напираме по склоновете под безкрайния порой от стрели на арбалети и балисти, да не говорим за магията. Погледнете само колко хубаво е огладил повърхностите на рампите, Юмрук. Камъните, щом станат хлъзгави от пролятата кръв, ще се превърнат в масло под краката ни. Няма да можем да стоим на…
— Не съм сляп — прекъсна го с ръмжене Гамът. — Нито адюнктата: длъжни сме да го приемем.
Кенеб го погледна накриво.
— Не би било зле да получим уверения за това, Юмрук.
— Тази нощ ще има офицерско заседание — отвърна Гамът. — Отново камбана преди разсъмване.
— Тя вече е решила разположението на легиона ни — процеди Кенеб през зъби, наведе се от седлото и се изплю по местния обичай.
— Да, капитане. — Щяха да пазят пътищата за отстъпление, не на собствените си сили, а онези, по които можеше да се опита да отстъпи врагът. Преждевременна увереност в победата, намекваща за безумие. Врагът ги превъзхождаше числено. Всички предимства бяха на страната на Ша’ик и въпреки това близо една трета от армията на адюнктата нямаше да вземе участие в самата битка. — И адюнктата очаква от нас да се подчиним на заповедите й, с професионална компетентност — добави Гамът.