Приближи се крадешком към добре отъпкания път между колибите и за миг зърна мълниеносно движение — нещо прелетя отляво надясно през пътя. Калам залегна. Появи се втора фигура, след нея — трета, четвърта и пета.
„Ръка. Е, кой в този лагер ще организира убийците си в Ръце?“ Изчака още няколко мига, след което продължи. Стигна до мястото, където бяха минали убийците, и крадешком тръгна след тях. Петимата се придвижваха на седем крачки един от друг. С две повече, отколкото щеше да е при Ръка на Нокътя. „Проклятие, нима Котильон го е подозирал? Това ли искаше да му потвърдя?“
„Ястребови нокти.“
Седем или пет, за Калам беше без значение.
Силуетът на последния се открои пред него. Носеше по себе си неща с вложено в тях заклинание, от което фигурата му бе замъглена и смътна. Беше облечен в тъмносиви, плътно прилепнали по тялото дрехи, с мокасини, ръкавици и придърпана качулка на главата. В ръцете му лъщяха две черни ками.
Не просто патрул значи. Тръгнали бяха на лов.
Калам пристъпи безшумно на пет крачки от мъжа и скочи напред.
Дясната му ръка рязко замахна и го сграбчи за устата и челюстта; в същото време лявата се лепна от другата страна на главата. Рязко извиване и вратът изпращя.
В кожената му ръкавица плисна бълвоч, но Калам не отпусна хватката, докато смъкваше тялото. Прекрачи го, избърса ръката си в сивата риза и продължи напред.
След двеста секунди бяха останали само двама. Пътят им ги беше отвел през криволичещите пътеки из стана към руините на някогашен квартал с величествени храмове. Бяха спрели в единия край на големия площад, явно за да изчакат приятелите си.
Калам се приближи към тях, все едно че беше третият ловец в групата. Не му обърнаха никакво внимание — бяха приковали погледи в една от сградите от другата страна на площада. В последния миг Калам извади двата дълги ножа и ги заби в гърбовете на убийците.
Те изпъшкаха тихо и рухнаха на прашните плочи. Ударът по водача на Ръката бе смъртоносен, но Калам беше извил леко втория нож, наведе се над издъхващия и прошепна:
— В случай, че господарите ти слушат, а би трябвало. Поздрави от Нокътя. Ще се видим скоро.
Изтръгна двата ножа, почисти ги и ги прибра в каниите.
Прецени, че целта на ловците е била порутената сграда. Все едно. Нямаше приятели в проклетия стан.
Закрачи крадешком около площада.
В началото на друга задънена уличка се натъкна на три трупа — все млади момичета. Кръвта и раните от нож показваха, че са се съпротивлявали яростно, а двете кървави дири отвеждаха към същия храм.
Калам тръгна по тях, докато не се увери, че продължават през зейналия вход на сградата, и спря.
От широкия вход го лъхна горчивата воня на магия. „Проклятие, това място е било осветено наскоро.“
Отвътре не се чуваше никакъв звук. Той пристъпи още напред и застина до прага.
Вътре лежеше труп, облечен в сиво, вкочанен и със сгърчени крайници — явно поразен от магическа вълна. Зад него в тъмното плуваха сенки.
Калам извади ножа отатарал и пристъпи през прага.
Сенчестите призраци потръпнаха и се свиха.
Подът беше рухнал преди много време и на негово място зееше яма. На пет крачки, до купчина срутили се в ямата отломки, седеше момиченце — сред съсирена кръв и червата на други три трупа. Беше оплискано с кръв. Черните му очи лъснаха, щом вдигна глава и се вторачи в Калам.
— Помниш ли мрака? — попита детето.
Без да обръща внимание на въпроса, той се дръпна назад, на безопасно разстояние, и изръмжа:
— Стой на място, детенце. Ако искаш да оцелееш.
Някъде от тъмното, от другия край на ямата, се чу писклив смях.
— Умът й си е отишъл, Нокът. Уви, така и не ми остана време да закаля поданиците си за ужасите на днешния живот, колкото и да се опитвах. Все едно, трябва да знаеш, че аз не съм твой враг. Всъщност този, който се опитва да ме убие тази нощ, не е никой друг, а малазанският ренегат Корболо Дом. И Камъст Релой, разбира се. Да ти кажа ли къде можеш да ги намериш?
— Ще го разбера, като му дойде времето — измърмори Калам.
— Мислиш ли, че отатаралският ти нож ще е достатъчен, Нокът? Тук, в моя храм? Разбираш ли какво е естеството на това място? Сигурно вярваш, че си се досетил, но се боя, че грешиш. Робовладелецо, предложи на госта ни вино от онази делва.
Някакъв нещастник се загърчи през руините вляво от Калам. Без ръце и стъпала. Гноясали отоци и разкъсана, изгнила от проказа плът. С ужасяваща нелепост, на гърба на нещастното същество беше вързан сребърен поднос с поставена върху него трътлеста глинена делва.