- Изплюй камъчето - настоя папата.
- Тази жена е изключително опасна. Хората, които са се изправили срещу ѝ, са приключили по един от двата начина: унижени в публичното пространство, опропастени и оклеветени...
- Или?
- Или са били убити, Ваше Светейшество. Изненадващо голям брой от бившите ѝ опоненти подозрително са се оказали с доста къса продължителност на живота.
Григорий осмисли новата информация и най-накрая каза:
- Трябва да разговарям с тази жена. Обадете ѝ се или я повикайте тук. Сигурен съм, че ще успеем да стигнем до разумно и мирно разрешение на проблемите.
- Опасявам се, че това няма да е възможно - отвърна Рабер.
- Защо не?
- Защото заплахите, които са се извисили над нас, са много сериозни, за да позволим външна намеса. От този момент, Ваше Светейшество, въвеждам в сила най-строгите протоколи на Гвардията. Настоявам да останете в кабинета си, докато не открием хората, които заплашват живота ви, и да не разговаряте с никого през това време.
- Искаш да ме направиш затворник в собствения ми офис, Кристоф.
Рабер се опита да си постави физиономия на дълбоко съжаление, но чертите на лицето му останаха непроменени.
- Моите извинения, Ваше Светейшество, но това е за ваше добро.
57
17,18 часът.
Северозападната стена, Ватиканът
Габриела изгледа стената пред тях. Целият Ватикан беше ограден от огромни укрепления, започнати по времето на Павел III преди почти петстотин години, надграждащи по- стари стени, датиращи отпреди седем века. На повечето места те бяха високи поне два етажа, а някъде и цели пет. Всичко беше построено от солиден камък, който варираше от два до десет метра дебелина.
- Алекс, немислимо е да смяташ, че ще успеем да влезем, ако не ни искат вътре - започна жената.
С настъпването на мрака стените изглеждаха още по-заплашителни, отколкото на светлината от деня.
Александър просто погледна към на пръв поглед непробиваемата фасада. Ъгълчетата на устните му бяха изкривени в уверена усмивка.
- Повярвай ми, има пътища през тези стени.
Стояха точно на Виале Ватикано, който ограждаше Ватикана, върху малък триъгълник от трева и дървета, които се свързваха с улицата и се виеха надясно към великата стена.
- Както казах и преди - продължи Трекио, - през вековете намиращите се във Ватикана са се нуждаели от пътища за бягство от него.
- Смятах, че стената има за цел да държи хората отвън.
- Вън, вътре - понякога разликата между двете е много тънка. Животът вътре може да стане скучен. Служителите на кури- ята са имали цяло хилядолетие на разположение, за да създадат достатъчно проходи за по-незабележимо напускане от това, да минеш през Бронзовите врати. Със сигурност си чувала за виадукта passetto[39]?
- Онзи, който води към замъка „Сант Анджело“?
Александър кимна.
- Вътре във Ватикана той се отваря към малка библиотека в Апостолския дворец. Но това е само една от възможностите, създадена по-скоро за безопасност, отколкото за потайност.
Габриела отново погледна към структурата пред тях.
- Казваш ми, че някъде тук има проход, който ще ни отведе безпрепятствено в сърцето на Апостолския дворец?
Александър се ухили.
- Не точно. Но казвам, че има част от стената, точно там - мъжът посочи вдясно от тях към няколко храста, - която ще ни осигури подземен достъп до тунел, който води зад Ватикана, до Ватиканското радио.
Габриела беше скептично настроена.
- Предполагам, че тази врата ще стои отворена и ще ни чака?
- Тя е с електронно заключване - отвърна Трекио. - Това е единствената част от плана ми, в която не съм сигурен.
- Единствената!
Александър не обърна внимание на сарказма ѝ.
- Надявам се кодът да не е променен. Знам, че ти звучи странно, тъй като от няколко години не съм в занаята. Но от друга страна, шифърът никога не се е променял, докато бях в курията. Използвал съм го и след това, за да влизам и излизам, когато ходя на посещения при вуйчо ми. Сигурен съм, че все още е същият.
- Значи, въвеждаме кода, вратите се отварят широко и ние просто си влизаме във Ватикана незабелязани?
- О, не, определено няма да останем незабелязани - отвърна Александър. - Ще знаят, че идваме. Има камера, точно там - мъжът посочи нагоре към стената, - и още една от другата страна. А и съм сигурен, че вратата се следи електронно. Ще знаят, че сме тук, в момента, в който припарим.
39
Passetto - личният проход на папата между замъка „Сант Анджело“ и площада „Сан Пиетро“. - Б. пр.