Папата погледна странника право в очите. За хиляден път го изпълни любопитство. Искаше да попита мъжа за името му - да го попита откъде е, защо е тук. Но също както и във всеки преден случай, изкушението се изпари също толкова бързо, колкото се беше и появило. Онова, което остана след него, беше чувството за спокойствие, за промяна, за безвремие, които съпровождаха понтифика, откакто срещна непознатия предния ден.
Изпълваше го надежда. Това чувство, поне засега, беше достатъчно за Григорий.
- Намеренията ти са благородни - отвърна странникът. В очите му блещукаше успокоителна усмивка. - Добротата, която виждаме в света, винаги трябва да ни стимулира към по-възвишени цели. Нали за това са чудесата?
Папата въздъхна дълбоко, беше благодарен на подкрепата. Замисли се за милионите вярващи извън тези стени, които толкова отчаяно се нуждаеха от надежда. От увереност, че са обичани и ценени. Ако можеше да им предложи думи, които да им вдъхнат тези неща, да ги вдъхновят благодарение на случващите се чудодейни събития около тях, самият той щеше да ликува. Това щеше да е най-великото дело, за което последователите на Рибаря[29] бяха призвани.
- Има само едно нещо, за което искам да те помоля, ако ми позволиш - заговори странникът след няколкосекундна пауза.
Молба. Първата, която мъжът беше отправил. Папа Григорий се наведе напред в стола си.
- Разбира се.
- Искам да те помоля да кажеш онова, което таиш в сърцето си. - Непознатият наблюдаваше внимателно понтифика, докато плъзгаше ръка към джоба на ризата си. От него извади малко парче хартия, сгънато през средата. - Кажи това, което чувстваш, кажи това, което сърцето шепне в устата ти - повтори мъжът и плъзна листчето по бюрото на папата. - И тогава кажи това.
30
8,51 часът.
Офисът на Института за религиозни дейности
- Мoгa ли да предположа, че сте тук, за да прецените дали сме корумпирани, или не?
Въпросът на германеца Ернст Холцман, президент на ИОР, беше зададен с усмивка на възпълното му розово лице и очарование, което беше обезоръжаващо. Нищо около него не подсказваше, че мъжът е част от измамни дейности и престъпни схеми, за които обществото предполагаше, че се извършват във Ватиканската банка. Вместо това Холцман приличаше на селски пекар от някоя приказка: с розови бузи, весел, закръглен. Той се усмихваше топло зад перфектно кръгли очила, а оредяващата му коса се спускаше върху челото му по начин, който беше по-скоро комичен, отколкото отблъскващ.
- Не, не сме тук за това - обясни Габриела извинително. Явно посрещачката им беше споделила възгледите си в лобито. - Съжаляваме, ако сте останали с подобно впечатление. - Инспекторката стрелна Александър с остър поглед. - Тук сме, за да потърсим помощ за разследването, върху което работим.
Мъжът усети неудобството на Габриела.
- Моля ви, не се безпокойте. Ще се радвам да ви помогна с каквото мога, макар да не знаех, че банката ни е замесена в полицейски случай. - Президентът им направи знак да се разположат на двете кожени кресла срещу бюрото му. - Желаете ли нещо за пиене?
И Александър, и Габриела отказаха, но домакинът им си наля малко от нещо, което приличаше на уиски. Явно сутрешният час не го притесняваше, за да поддържа навика си.
- Често чувам обвинения в корупция - отвърна мъжът, седна на мястото си и отпи глътка. - Навярно няма да се изненадате колко много хора идват тук с мисълта, че са попаднали в сърцето на някакво огромно престъпно начинание. - Президентът се усмихна, зъбите му бяха бели, но криви. Устните му бяха яркочервени - цветът на крещящите червила - което му придаваше комичен аспект, напълно съвместим с целия му външен вид.
- Грешат ли? - попита го Александър, прекалено нападателно.
- Определено имат причина да вярват в това - отвърна Холцман. Мъжът не губеше самоконтрола си дори и за секунда. - Всичко идва от територията. Знаех, че е така, още в деня, в който папата ме назначи на поста. Ние сме финансовата ръка на Църквата, а Църквата е институция с огромна сила и съществено богатство. Двете неща винаги будят подозрения.
Президентът говореше ерудирано. Видимо беше, че тази негова начетеност не бе единствено във финансовите науки. Думите му бяха напълно уместни и изказани със завладяваща искреност.
- Имало е доста хора, които са били подозрителни към банката в миналото - възпротиви се Александър.