Точно в 10,45 часа папа Григорий XVII влезе в Зала ди Константино, вървеше сам, без чужда помощ, облечен в обичайните си бели одежди. Разговорите между репортерите и операторите секнаха веднага щом понтификът се озова в помещението заедно със своя държавен секретар и двама свещеници от курията.
Зала ди Константино - една от четирите зали на Рафаело[30], наречени така заради фреските, създадени от великия майстор и неговите ученици - беше помещение, което често се използваше за публични приеми в папските покои. Тази сутрин беше превърната в стая за пресконференции, оборудвана с традиционното осветление и озвучително оборудване. Бяха допуснати две телевизионни камери - и двете бяха поставени много внимателно. Местата за дванайсетте поканени репортери бяха отделени c червено памучно въже. По традиция папата нямаше да говори от подиум, а от мястото си, ех cathedra, където беше инсталиран микрофон.
След няколко секунди понтификът зае позиция. Кардинал Витери стоеше от дясната му страна, целият в пурпурно, а двамата свещеници в черни раса, бяха от лявата му страна. Зад него се намираше монументално изображение на видението на кръста в небесата над Милвийския мост на Свети Константин[31], изрисувано от ръката на самия Рафаело. Това беше произведение на изкуството, което можеше да се съревновава с творенията на Микеланджело в близката Сикстинска капела.
- Благодаря ви, че дойдохте - обърна се папата към репортерите, след което погледна към камерите, - приветствам и вас, които гледате това пряко предаване, и ви предавам Божията милост и любов.
Първосвещеникът направи пауза, която като че ли продължи цяла вечност, очите му бяха затворени, докато най-накрая не се отвориха срещу камерите.
- През изминалите часове и дни, възлюбени братя и сестри, нашият свят беше дарен с нови знаци на надежда. Ние, мъжете и жените на вярата, ги наричаме чудеса. Други може да ги определят просто като необяснени феномени. Но каквито и епитети да им сложи човек, тези дни ние ставаме свидетели на събития, които разбуждат всички ни.
Светът научи за скъпите ни деца, родени без взор, също като слепеца от Евангелието, които вчера са се събудили с нещо, което медицината смята за невъзможно: със зрение. Днес разговарях по телефона с доктора, който отговаря за тях, и дори с едно от момичетата, което, за първи път в живота си, може да вижда със собствените си очи. Когато чух изумлението в гласа му, сърцето ми се възрадва.
Светът научи и за мъжете и жените тук, в Рим, покосени от ужасен рак, които днес откриха, че са освободени от тази чума. Отново разговарях с техния наблюдаващ медик и с някои от пациентите му. Не знам как да ви ониша благоговеенето, което изпитах, когато чух надеждата в гласа на жена, която е приела за абсолютен факт, че смъртта е само на седмици от нея, и която изведнъж осъзнава, че здравето ѝ е възстановено?
Папата млъкна. Всеки един от репортерите забеляза влагата в очите му. Никой не се съмняваше в искреността на думите му.
- И стигаме до мен - продължи първосвещеникът секунди по-късно. - Всички добре знаете за състоянието, в което се намирах през целия ми живот, за детското ми заболяване, продължило до сега. То ме беше направило сакат и ми носеше постоянна болка. Много от вас ми писаха през годините, а думите ви бяха окуражителни, усещах молитвите, които отправяхте за мен, особено когато пръстенът на Рибаря ми беше връчен.
Внезапно папата се изправи.
- Днес стоя пред вас. Изправям се пред вас. Аз съм доказателството за чудо, което може да бъде извършено единствено от Бог. - Мъжът позволи на камерите да го хванат в цял ръст, преди да се върне на червеното кресло.
- Бяхме посетени - започна папата и ушите на всички репортери се отвориха широко.
Това ли беше? Това ли беше моментът, в който щеше да спомене странника?
- Бяхме посетени - продължи първосвещеникът - от неочакваната милост и благоволението на Господ. В това не може да има съмнение. В това посещение ние виждаме знаците на надеждата, от които светът ни се нуждае толкова отчаяно. Призовавам ви, мои мили правоверни, които таите в себе си толкова много объркване и страх: не се страхувайте. Не губете вярата си и не забравяйте, че Бог е сред нас. Позволете чудесата му да изпълнят сърцата ви с неговия плам и правете добрини.
Понтификът се вторачи в безжизнените очи на камерите, все едно искаше да предаде смирението и утехата си през тях, чрез своето изображение.
- За финал - продължи той - ще се разделя с вас тази сутрин, като ви оставя още една тема за размисъл. Едно изречение, което достигна до мен по-рано днес и което искам да споделя е вас.
30
Рафаело Санцио (1483-1520) - италиански художник и архитект от Флорентинската школа. Смятан за един от тримата големи майстори на своето време, заедно с Микеланджело и Леонардо да Винчи. - Б. пр.
31
Битката на Милвийския мост - сражение на Константин с Максенций на 28 октомври 312 г., в резултат на което първият става едноличен управител на Римската империя. Тази битка довежда до легализация на християнството и превръщането му в държавна религия. Според Евсевий Кесарийски Константин и войската му виждат на небето кръст от светлина над слънцето, заедно с думите: „Под този знак ще победиш“. - Б. пр.