Но все пак си беше изненада, а изненадите никога не бяха добри. При това тази беше първата от верига изненади, които заплашваха да разрушат мирното равновесие, в което Църквата предпочиташе да функционира.
И тогава папата беше проговорил пред пресата. Какво, по дяволите, си мислеше Григорий? Конференцията беше хвърлила курията и призованите кардинали в състояние на несигурност. Защо светият отец се обръщаше към пресата, към света, след като съвсем малко от случващото се беше известно? Защо понтификът говореше на камерите и репортерите с по-голяма готовност, отколкото пред своите епископи и съветници?
И защо, в святото име Господне, говори за възкресение? Ангелите в небесата може и да са видели нещо добро в думите на викария на Бог, но Риналдо усещаше в тях само опасност. Папата беше прибързал да даде духовно потвърждение за излекуваните в Пескара и Рим. Преди да бъдат разбрани. Преди да бъдат разследвани. Господ му е свидетел, че медиите нямаше да се подвоумят да се обърнат към Конгрегацията за каузите на светците[32] и известната Комисия по чудесата, която обикновено се изпраща, за да потвърди дали определено събитие наистина е чудо. Ами ако открият нещо неочаквано, нещо скандално?
Всичко това, а все още не е споменат пред обществеността причинителят на тези чудодейни събития: странникът, чиято поява във Ватикана беше послужила като катализатор на този обезпокоителен водопад от чудодейна активност. Мъжът беше останал зад изолираните стени, заедно с папата. Човек, когото никой от принцовете на Църквата не беше срещал лице в лице, макар да вървяха слухове, че понтификът смята да го представи по-късно тази сутрин. Непознат човек, непроверен, също като чудесата.
Кардинал Трекио беше наясно, че вярата, както веднъж беше определена, е съвкупност от нещата, за които се надяваме, и доказателство за нещата, които не виждаме, но той беше живял прекалено дълго във Ватикана, за да знае, че онова, което е невидимо на това място, почти винаги е нещо лошо. Имаше сили тук, които носеха вярата само като знаме, под което да упражняват своите интереси, и чиито заговори в мрачните ъгли превишаваха в пъти дейността им в светлата част на деня.
Погледнати отвън, събитията бяха напълно позитивни. Страданието беше премахнато, болните бяха излекувани. А този странник, който и да беше той, изглежда, беше в центъра на всичко това, но не правеше зло, а добро.
Объркващо беше, че присъствието на подобна доброта не даваше мира на кардинал Трекио. Изнервяше го. Чувстваше, че се въздига, преди да падне. Както всеки добър католик знаеше - когато човек падне от високо, пада здраво.
Две минути по-късно усети, че падането започва.
Един от помощниците му влезе в кабинета му с лист хартия в ръка. На лицето му беше изписана тревога.
- Ваше Преосвещенство - започна почтително младият свещеник, но гласът му беше изпълнен с безпокойство, - светият отец призовава за среща висшите членове на курията в покоите си след пет минути. Мисля, че иска да ви представи на... на...
Явно беше, че помощникът му не знаеше как да довърши изречението. Абсолютно всички във Ватикана нямаха представа как да нарекат „мъжа“. Риналдо обаче разбра какво има предвид. Срещата не беше просто слух. Най-накрая щеше да се изправи пред странника. Кардиналът се изправи рязко, беше неспокоен, но готов.
- Преди да отидете, Ваше Преосвещенство, мисля, че трябва да прочетете това.
Свещеникът подаде лист хартия на Трекио - принтирано копие от неговия компютър. Риналдо, който не можеше да се похвали с особени технологични заложби, разпозна визията на блог страница.
- Това е сайт, който се поддържа от младеж в Пиомбино, следящ местните новини - обясни помощникът. - Като се има предвид темата, си помислих, че ще желаете... помислих си, че...
Риналдо едва чуваше пелтеченето на свещеника, който изведнъж замлъкна. Очите на кардинала бяха залепнали за листа и върху думите на него. Заглавието на статията беше написано с главни букви:
ВЪЗКРЕСЕНИЕ: ПОЧИНАЛАТА ДЪЩЕРЯ НА ФИЛМОВАТА ЛЕГЕНДА ДЖАНИ ДЗОЛА СЕ ЗАВРЪЩА ОТ МЪРТВИТЕ МИНУТИ СЛЕД КАТО ПАПАТА ГОВОРИ ПО ТЕЛЕВИЗИЯТА, ЧЕ СПОМИНАЛИТЕ СЕ ЩЕ СЕ ЗАВЪРНАТ КЪМ ЖИВОТ
40
11,38 часът.
Редакцията на вестник „Ла Република“
Александър пристъпваше към кабинките на четвъртия етаж на „Ла Република“, където се намираха главните офиси, с такова безпокойство, каквото не беше изпитвал никога през годините, в които работеше във вестника. Знаеше, че сега е много по-нежелан да бъде тук, откогато и да било преди. Латерца щеше да стои и да чака своята възможност да се нахвърли на най-омразния си репортер. Бивш репортер, тъй като редакторът го беше уволнил предната вечер - нещо, което Трекио все още не беше споделил с Габриела, която вървеше по петите му. Беше го направил дистанционно. Копеле. Тъй като все още не се бяха видели лице в лице, бившият му началник щеше да очаква срещата им с нетърпение, така че Александър се надяваше да успее да я избегне. Мъжът огледа кабинките внимателно, преди да поведе инспекторката вътре и да се насочи към далечния ъгъл.
32
Конгрегация за каузите на светците - специален орган във Ватикана, който определя кой е достоен да се превърне в светец. Създаден през 1588 г. и през годините е търпял редица реформи. - Б. пр.