Докато напускаше кабинета в края на кратката среща, папа Григорий беше поставил ръка на рамото на своя стар приятел и го беше погледнал право в очите. Дългият поглед, който двамата другари си размениха, казваше всичко, което беше необходимо да се изрече. Вече нямаше от какво да се страхуват. Нещата бяха така, както трябваше да бъдат.
Но тогава Риналдо напусна кабинета. Вратите се затвориха зад него, той тръгна по коридорите на Апостолския дворец и страхът му започна да се завръща.
Онова, с което разполагаха, беше истинско, вече нямаше съмнения. Това означаваше, че враговете им по мирно време щяха да бъдат още по-голяма заплаха сега. Този факт го наведе на една-единствена мисъл.
Трябваше да предупреди племенника си.
11,58 часът.
Централен Рим
Александър поведе Габриела през главните врати на офисите на „Ла Република“, обратно към натоварената Пиаца дел’Индипенденца, където бяха паркирали колата си. Почти не говореха, след като научиха, че дъщерята на Джани Дзола се е върнала към живот. Това събитие беше извървяло своя път между блоговете и постовете в туитър, за да стигне до специални бюлетини по телевизията и извънредни прекъсвания по радиото. Италия беше изумена от новината.
- Няма доказателства за връзка между завръщането на момичето и речта на папата - констатира Габриела, докато вървяха по павираната настилка. Този път тя играеше ролята на гласа на съмнението. Лекуването на болните беше едно нещо - нещо, което да благославяш и да бъдеш благодарен за него. Съживяването на мъртвите обаче беше толкова чудодейна територия, че за нея беше отблъскваща. Може и да е било нещо прекрасно в Древна Галилея[33], но не и в модерния свят.
- Само защото Григорий говори по телевизията, че мъртвите ще се завърнат към живот - продължи жената, - не означава, че... В неговите думи... Според мен го каза като метафора.
Инспекторката търсеше някакъв логичен отговор.
- Няма нищо метафорично в това, едно деветнайсетгодишно момиче да се изправи в ковчега си - отбеляза Александър.
Габриела въздъхна през стиснати устни. Тя беше отвратена от всичко - смърт, трупове, ковчези, възкресения. Заедно с това в нея се надигаше и надежда. Можеше ли да е истинска? Все пак тя беше отдадена на вяра, изградена върху живота на мъж, въздигнал се от мъртвите и обещал да съживи и други. Нима беше възможно това обещание да бъде изпълнено?
- Но - продължи Александър и поклати глава - все още не ми харесва. Нека приемем за момент, че съживяването на мъртвите не е невъзможно. Не можем да отречем факта, че другите чудеса, на които светът стана свидетел от вчера насам, сега изглеждат много подозрителни.
- Подозрението е много хлъзгаво нещо - отбеляза Габриела. Ролите на скептика и вярващия се бяха разменили между тях, в отговор на объркването и на двама им. - Връзките, които открихме, са незначителни.
- Но едно нещо не е. Всичко започна с пристигането на странника в „Сан Пиетро“. Той е в центъра на тези събития, Габриела. И докато целият свят го нарича „ангел“ или „завърналия се Христос“, аз и ти, изглежда, сме сред малкото, които знаят истината.
- Така ли е наистина? - попита Фиеро, беше искрено изненадана. Тази жена постоянно спираше напредъка им. - Какво всъщност знаем, Алекс?
- Като за начало смятам, че няма нищо божествено в странника. Може и да съм напуснал Църквата, но съм доста сигурен, че ангелите нямат мъртви братя близнаци, удавени в италианските реки.
Близнакът. Габриела все още не знаеше какво да мисли за снимката на мъртвото тяло в Тибър.
- Единственото логично обяснение е - продължи Александър, - че непознатият е част от нещо много по-опасно от обикновено манипулиране на финанси или религиозни убеждения. - Трекио се обърна, за да погледне инспекторката право в очите. - Някак си този човек е успял да се добере до сърцето на Църквата. Успял е да привлече вниманието на папата, а чрез него и на целия свят. Нарича се „избраният“ и притежава всички качества за ролята: дългата коса, същото телосложение, харизматичния поглед. Не може да позволи някой да разбере, че е обикновен човек, който има напълно идентичен е него брат. И тогава намираме другия. Мъртъв!
Габриела запелтечи:
- Алекс, той издери папата пред очите на целия свят. Сам гледа видеото. Това не беше някой евтин трик.
- Видях как понтификът се изправи на крака, не отричам. И да, не мога да го обясня. Но навярно си има причини това да се случи.
33
Галилея - територия в Северен Израел, родина на повечето апостоли. Исус Христос е прекарал своето детство и юношество там. - Б. пр.