- Какво имате предвид? - попита Габриела.
Риналдо се огледа наоколо, изглеждаше много по-нервен, отколкото допреди малко.
- Двамата трябва да осъзнаете, че във Ватикана има повече играчи от курията и нейните официални служби. За да разберете кои са тези хора, трябва да осъзнаете, че... - Мъжът замлъкна. След миг подхвана отново: - Вярвам, че сте наясно, че папа Григорий си създаде врагове, откакто се възкачи на трона на Свети Петър?
- Мислех, че е обичан човек - отбеляза Габриела. - Уважаван почти от всички. Даже Алекс го харесва.
При всеки друг случай Александър би изкривил ъгълчетата на устните си заради нейната комбинация от истина и сарказъм. Може би дори щеше да ѝ отвърне нещо. В този случай единственото, от което се интересуваше, беше отговорът на вуйчо му.
- Права си - отвърна кардинал Риналдо, - но за съжаление, нещата не са точно така. Папа Григорий е човек с мисия. Тази мисия има една основна задача: да прочисти Църквата и всичко, върху което Църквата има влияние.
- Благородна цел - промърмори Габриела.
- Ти и аз сме на едно мнение, млада госпожице. Но не всички споделят възгледите ни. Благородните цели будят възхищение, ако нямаш тайни в килера си или нещо за губене при промяна на статуквото.
- Искаш да кажеш, че във Ватикана има клики, които се страхуват? - попита Александър.
- Разбира се, че има, Алекс. Не бъди наивен. Ватиканът е съществувал в свой собствен свят от векове насам. Има мъже, които не отговарят пред никого, не държат сметка пред никой друг, освен пред Бога. Някои се привързват доста към подобна свобода.
- Кой стои срещу реформите на папата?
- Не мога да ти кажа имена, защото самият аз не ги знам. Но от дълго време се счита, че между стените на града съществува братство, съставено от високопоставени ватикански служители, които работят в полза на запазването на старите привички пред алтернативата от промени и реформи.
- Старите привички? - почуди се Габриела.
- Тези, при които не се задават въпроси и на хората не им се държи сметка за действията им. Тези, които позволяват нещата да се случват под масата, както се правят от много, много дълго време.
- И тази група е заплаха за всеки, който заплашва да промени нравите им? Дори този някой да е папа?
- Особено ако е папа - потвърди Риналдо. - Понтификът може да няма абсолютната власт вътре в Църквата, която светът смята, че притежава, но определено стои на най-високото място и гласът му се чува надалече. Следователно той представлява най-голяма заплаха.
- Това братство... Никакви имена ли не знаеш? - попита Александър, като по този начин се опитваше да притисне вуйчо си да му сподели повече подробности.
Кардиналът само поклати глава.
- Познавам Григорий от прекалено дълго време и съм доста близък с него. Бих бил последният човек, когото тази група ще допусне сред тях. - Риналдо се наведе над масата. - Тези мъже са изключително опасни. И ако слуховете са верни, те са се съюзили с външни сили. Говори се, че работят с групи извън Църквата. Групи, които, нека просто кажем, че правят каквото си пожелаят, за да изпълнят целите си.
Александър обмисли тази нова за него информация.
- От този тип групи, които пращат убийци по петите ни?
- Както срещу двама професори, които заплашват да ги разкрият - потвърди кардиналът. - Това братство не би си цапало ръцете директно с подобни действия. Все пак имат някакъв морален кодекс, макар и не особено съществен. Но други не биха имали проблеми да проливат кръв.
- Защо тогава се разтревожи толкова много, че сме отишли в ИОР? - попита племенникът му.
- Защото, Алекс, старата поговорка още е в сила: парите пораждат корупция. Както и да е организирана тази група, тя е свързана с банката по някакъв начин. Като се разхождате в нея, рискувате да настъпите някого по мазола.
Преди кардиналът да успее да продължи, от джоба му се разнесе електронно писукане. Той бръкна в него и извади пейджър от там. Устройството приличаше на дошло направо от 1980 година. Старецът погледна към тесния му дисплей и чертите на лицето му се промениха веднага.
- Призовани сме на среща на Колежа на кардиналите[37]. След двайсет минути.
- Не можеш ли да го пропуснеш и да останеш с нас малко по-дълго? - попита Александър. - Има толкова много въпроси, които искаме да ти зададем.