Ателстан се изкашля. Как можеше да отговори? В този миг вратата се отвори и Кранстън, неговият спасител, тържествено влезе в църквата.
Втора глава
Сър Джон отметна наметалото и избута бобровата си шапка на тила.
– Хайде, братко – извика той, намигайки на Бенедикта. – викат ни в Тауър. Явно убийците не са си дали почивка заради времето.
За първи път Ателстан се зарадва на драматичния начин, по който обичаше да се появява Кранстън. Свещеникът се взря в него.
– Кларет ли си пил, сър Джон?
Кранстън почеса месестия си нос.
– Малко – каза той завалено.
– Ами гробището? – изохка Уоткин. – Сър Джон, нашият свещеник трябва да се погрижи за това.
– Разкарай се, миризлив дребосък!
Жената на Уоткин скочи и погледна заплашително Кранстън.
– Милорд коронер, идвам веднага – намеси се Ателстан с помирителен тон. – Уоткин, ще се погрижа за тази работа, когато се върна. Междувременно нахрани Бонавентура и угаси факлите. Сесили, ще изнесеш ли храна за прокажените?
Момичето го погледна безизразно и кимна.
– Имай предвид – промърмори Ателстан, – че през деня те скитат и сами се грижат за себе си.
Той се усмихна кротко на обичните си енориаши, слезе бързо по заледените стълби на църквата и пое към свещеническия дом.
Отряза си парче хляб, но го изплю, защото беше престоял и накиселяваше.
– Ще ям по пътя – промърмори той и сложи в дисагите пергамент, кутии с пера и мастилници.
Филомел, старият му боен кон, изцвили и го побутна, което беше много досадно – Ателстан тъкмо се опитваше да закопчае ремъците под издутия му корем.
– Все повече заприличваш на Кранстън – промърмори свещеникът.
Той отведе Филомел пред църквата и изтича по стъпалата към входа. Кранстън се беше облегнал на една колона, гледаше ухилено Сесили и се опитваше да попречи на Бонавентура да се отърка в крака му. Коронерът не понасяше котки след походите си във Франция, където французите бяха катапултирали мъртви котки в малкия замък, превзет от него, за да разпространят заразни болести. Затова пък Бонавентура обожаваше коронера. Явно усещаше кога той е наблизо и винаги се появяваше.
Ателстан прошепна няколко думи на Бенедикта, усмихна се извинително на Уоткин и останалите, взе наметалото с голяма качулка и се върна точно навреме, за да попречи на дебелата свиня на Урсула да се блъсне в Кранстън и да го прекатури. Коронерът изхвърча навън, гледайки ядно Ателстан, сякаш го предизвикваше да се разсмее. Кранстън яхна коня, ревейки нещо за прасета в църквата и как с удоволствие би хапнал сочно парче свинско печено. Ателстан метна дисагите върху Филомел, възседна го и поведе Кранстън надалеч от църквата, преди той да е успял да предизвика разправия.
– Защо в Тауър, сър Джон? – попита той бързо, опитвайки се да отклони гнева на коронера.
– След малко ще разбереш, послушнико! – сопна му се Кранстън.
– Аз съм брат-доминиканец, не послушник! – промърмори Ателстан.
Кранстън се оригна и отпи отново от меха с вино.
– Какво става там? – попита той.
– Имахме енорийски съвет.
– Не, говоря за гробищата.
Ателстан го уведоми и лицето на коронера стана сериозно.
– Мислиш ли, че са от поклонниците на сатаната? Черните господари на гробищата? – прошепна той и доближи коня си до Филомел.
Свещеникът направи гримаса.
– Би могло.
– Трябва да са те! – отсече Кранстън. – Кой друг би се интересувал от разлагащи се трупове?
Коронерът отдръпна коня си, когато Филомел гневно наклони глава към него, виждайки, че улицата се стеснява.
– Да можех да ги унищожа до крак! – завалено каза Кранстън. – В трактата ми за управлението на Лондон... – сините очи на коронера, впуснал се в любимата си тема, следяха неотклонно Ателстан, търсейки по лицето му и за най-малкия признак на досада. – Според моя трактат – продължи той – всеки, който практикува черна магия, ще трябва да плати голяма глоба при първо нарушение и да бъде осъден на смърт при второ – той сви рамене. – Но може би са само някакви дребни злосторници.
Ателстан поклати глава.
– Такива неща никога не са дребни – отвърна той. – Веднъж присъствах на екзорсизъм в малка църква близо до Блакфрайърс. Младо момче, обсебено от демони, говореше на странни езици и се издигаше във въздуха. Твърдеше, че демоните влезли в него, след като присъствало на церемония, в която трупът на обесен служел за олтар.