Сър Фулк му обърна гръб.
– Останалото беше много лесно – продължи Джефри. – Изпратих писмата. Сър Ралф се премести в северния бастион. Смазах пантите и ключалката на вратата му и скрих една кама под купа мазилка в коридора. Размених ключовете, когато помагах на пияния негодник да стигне до мястото, където щеше да умре.
– А другите? – попита Ателстан.
– Моубри беше лесен, стоеше там и се блещеше в мрака. Бях се качвал на пътеката и преди, той никога не ме забелязваше. Скрих малък арбалет в коридора и стрелях по сигналната камбана, после го хвърлих в нужника. – Джефри се разхили.
– Хорн стана жертва на собствените си страхове, доверчив глупак, а за мечката бях предупредил Фицормонд – убиецът прехапа устни. – Можеше да ги убия и по друг начин, но след като Уитън ме прие, трябваше да изиграя ролята си.
Кранстън застана пред него.
– Джефри Парчмайнър – произнесе той, – познат още като Джефри Бъргиш, арестувам те за убийство. Ще бъдеш отведен в затвора Нюгейт и когато дойде време, ще отговаряш за ужасните си престъпления пред кралския съд – той се озърна и каза на Колбрук: – Отведете го.
– Искам да видя къде е умрял Бартоломю!
– Да, ще видиш – отвърна Ателстан. – Мастър Колбрук, позволи му да погледне това, което открихме сутринта, но го пазете добре.
Убиецът хвърли свиреп поглед на Фулк, преди помощникът и войниците му да го избутат през вратата. Ателстан въздъхна и се огледа.
– Сър Фулк, мистрес Филипа, съжалявам.
Филипа зарови лице в рамото на чичо си и заплака тихичко. Сър Фулк просто извърна поглед.
– Сър Джон – каза свещеникът, – приключихме тук.
Той прибра писмените си принадлежности в платнената торба, поклони се на сър Фулк и последва коронера по стълбището, вече потънало в мрачни сенки.
Навън Кранстън си пое дълбоко дъх.
– Слава Богу, че всичко свърши, братко!
Минаха под заплашителния силует на кулата Уейкфийлд, където изчакаха, докато един слуга изтича до кулата на Северния бастион за камата на Кранстън.
– Истински убиец – тихо каза сър Джон.
– Да! – отвърна Ателстан. – Луд или обсебен, тласкан от омраза и отмъщение – той вдигна поглед към гарваните, които грачеха шумно над тях. – Ще се радвам да се отърва от това място, сър Джон. Тази крепост е пропита с миризмата на смърт.
– Наричат я Дома на Червения убиец.
– Името ѝ подхожда – отвърна Ателстан.
Те се отдръпнаха, когато Колбрук мина покрай тях. Парчмайнър, вече здраво окован, почти не се виждаше между пазачите си. Прислужникът се върна с камата на Кранстън и те тръгнаха към най-близката кръчма.
Разбира се, сър Джон поиска да се подкрепи след онова, което нарече "мъчителни усилия". Ателстан пи заедно с него, после се разделиха. Сър Джон се прибра, за да се отдаде отново на радостта си, а Ателстан поведе протестиращия Филомел през Билингсгейт и Лондонския мост към мрачната и самотна "Сейнт Ерконуолд".
Няколко дни по-късно, на Бъдни вечер, Ателстан седеше на пейката зад олтарната преграда и държеше доволно мъркащия Бонавентура в скута си. Свещеникът огледа храма. Всичко беше готово за Коледа. Олтарът имаше нова покривка, поръбена със златисти конци, църквата беше преметена и украсена със зеленика и бръшлян. Зеленината и кървавочервените ѝ плодове блестяха на светлината на свещите. Децата бяха репетирали пантомимата си. Ателстан тихо се засмя, когато си спомни как Крим, който играеше Йосиф, беше прекъснал репетицията за кратък юмручен бой с един от ангелите. Сесили беше помела кораба и почистила прахта от первазите, утре той щеше да служи три пъти: призори, към десет часа и на обяд. Ателстан притвори очи. Щеше да си спомни покойниците – родителите си, брат си Франсис, мъжете, убити така жестоко в Тауър, както и младия Парчмайнър, който сигурно щеше да бъде обесен.
Епископът му беше позволил да освети наново гробището, а копачът Пайк беше съобщил, че доктор Винсснтий е заминал. Бенедикта беше разстроена и Ателстан още се чувстваше разкъсван от вина. Той целуна разсеяно Бонавентура между ушите. Беше се извинил на всички засегнати за лошото си настроение сутринта, когато беше узнал, че гробът на Смукача е бил осквернен. Ателстан въздъхна. Всичко изглеждаше наред, но беше ли така? Коледа щеше да мине, щеше да дойде Богоявление и с него – нови проблеми. Може би трябваше да организира пиршество за енорийския съвет и да им благодари за добрината? Уоткин му беше подарил нова рогова лъжица; свинарката Урсула – резен бекон; копачът Пайк – нова мотика за градината; ловецът на плъхове Ранулф – ръкавици от къртича кожа, а Бенедикта – Бог да я благослови – дебело вълнено наметало за суровата зима. И все пак утре, след литургията, той щеше да е сам. Ателстан се взря в пламъчетата на свещите. Дали Бог, който е навсякъде, се крие и в огъня, зачуди се той. Затвори очи.