— Лио Валдес заслужаваше специално наказание — каза тя. — Изпратих го на място, откъдето няма връщане.
Пайпър не можа да си поеме въздух. Бедничкият Лио. Идеята никога да не го види повече едва не я смаза. Хиона явно го прочете в лицето й.
— Уви, моя скъпа Пайпър — усмихна се триумфално тя. — Но пък той си го просеше. Бе направо нетърпим. Не бих могла да го понеса дори като ледена статуя. Все пак той отказа да владее света заедно с мен. А и този негов контрол над огъня… — Тя поклати глава. — Не можех да му позволя да стигне Дома на Хадес. Опасявам се, че господарят Клитий обича огъня дори по-малко от мен.
Огънят — помисли си Пайпър и стисна кинжала си. — Благодаря, че ми го напомни, вещице.
Тя огледа палубата. Как можеше да запали огън? До предната балиста имаше стъкленици с гръцки огън, но той бе твърде далеч. А и дори да стигнеше дотам без да бъде замразена, щеше да изпепели всичко с него — включително кораба и приятелите си. Трябваше да има и друг начин.
Погледът й се стрелна към носа на кораба. Да, драконът Фестус можеше да бълва внушителни пламъци. За нещастие, Лио го бе изключил, а Пайпър нямаше представа как да го пусне отново. Никога не бе имала времето да се научи да управлява конзолите на кораба. Имаше смътен спомен за това, че Лио човъркаше нещо в бронзовата глава на дракона и мърмореше за главния диск. Дори ако Пайпър стигнеше до носа, нямаше да знае какво да направи.
Въпреки това някакъв инстинкт й нашепна, че Фестус е най-добрият възможен шанс. Само да успееше да убеди похитителите си да я оставят да го приближи…
— Е — прекъсна мислите й Хиона, — опасявам се, че срещата ни приключи. Зет, ако обичаш…
— Чакай! — извика Пайпър.
Това бе проста заповед и затова подейства. Бореадите и Хиона й се намръщиха и зачакаха.
Пайпър бе сигурна, че ще може да очарова двамата братя, но Хиона бе проблем. Магията не работеше добре, ако човекът срещу теб не те харесва, не действаше достатъчно силно на боговете и бе наистина слаба, ако жертвата знае, че се мъчиш да я очароваш. Всяко от изброените важеше за Хиона.
Какво би направила Анабет? — запита се Пайпър и си отговори сама. — Щеше да протака нещата. Когато се съмняваш в нещо, не спирай да говориш.
— Страх те е от приятелите ми? — попита тя. — Защо просто не ги убиеш?
— Не си богиня и не можеш да разбереш — изсмя се Хиона. — Смъртта е кратка и незадоволителна. Жалката смъртна душица на жертвата потъва в Подземното царство и какво става после? Най-много да отидете в Полята на мъченията или Асфодел, но пък вие, героите, сте непоносимо благородни. Вероятно ще се озовете на Елисейските поля или ще се преродите отново. Защо да ви оставя да се измъкнете по този начин, когато мога да ви подложа на вечно наказание?
— Ами аз — с боязън попита Пайпър — защо не съм замръзнала?
Хиона погледна подразнено към братята си.
— Най-малкото защото си обещана на Зет.
— Аз се целувам великолепно — обади се Зет. — Ще видиш, красавице!
Пайпър едва не повърна.
— Но не е само това — добави Хиона. — Аз те мразя, Пайпър. Искрено и от дъното на душата си. Ако не беше ти, Джейсън щеше да остане с мен в Квебек.
— Мечтай си.
Погледът на Хиона се втвърди като диамантите върху диадемата й.
— Ти си една никаквица, дъщеря на съвършено безполезна богиня. Какво можеш да направиш? Нищо! От всички останали от седмината има някаква полза, но не и от теб! Искам да останеш самичка и безпомощна, за да видиш как Гея се надига. А за да съм сигурна, че няма да се пречкаш…
Тя махна към Зет, който взе нещо от въздуха — замръзнала сфера с размера на софтбол, покрита с ледени висулки.
— Специална бомба — обясни Зет — за теб, любов моя.
— Бомби! — изсмя се Кал. — Мъфини! Мъфини и бомби!
— Хм — Пайпър свали кинжала си, който й се стори още по-безполезен от обикновено. — Бих предпочела цветя.
— Не, няма да убием хубавицата — намръщи се Зет. — Поне така мисля. Но когато този крехък контейнер се счупи… не след дълго… ще отприщим пълната сила на Северния вятър. Корабът ще отлети надалеч от курса си. Много, много надалеч.
— Наистина — гласът на Хиона потрепери от фалшиво съчувствие. — Ще вземем приятелите ти за колекцията статуи, ще пуснем ветровете и с това ще се сбогуваме. Ще видиш края на света от… ами, от края на света! Може би ще успееш да очароваш рибите и да се нахраниш с по-мощта на тъпата си корнукопия. Освен това ще можеш да обикаляш палубата на празния кораб и да наблюдаваш нашата победа от кинжала си. Когато Гея се надигне и светът, какъвто го познаваш, свърши, тогава Зет ще се върне и ще те вземе за своя жена. И най-хубавото е, че не можеш да направиш нищо. Героинята Пайпър! Каква подигравка.