Думите я попариха като слана, най-вече защото Пайпър сама си бе мислела всичко това. Какво можеше да направи? Как щеше да спаси приятелите си с уменията, които има?
Едва не избухна. Бе на косъм да се втурне към враговете си с кинжал в ръка и да изгуби живота си.
Но тогава видя самодоволното изражение на богинята и разбра, че Хиона се надява именно на това. Тя искаше да пречупи Пайпър. Искаше да се позабавлява.
Тогава Пайпър се изпъчи. Спомни си момичетата, които й се бяха подигравали в училището „Уилдърнес“. Спомни си Дрю, себичната водачка, която бе заменила в хижата на Афродита, Медея, която бе омагьосала Джейсън и Лио, така че да се изправят един срещу друг в Чикаго, а също и Джейн, старата секретарка на баща й, която се бе държала с нея като с безполезен предмет. През целия си живот Пайпър бе обиждана, хулена и наричана безполезна.
Но това не е вярно — прошепна й друг глас, който прозвуча като майка й. — Всички те обиждаха, защото ги бе страх от теб, защото ти завиждаха. Така е и с Хиона. Използвай това!
И тогава Пайпър на свой ред се изсмя, макар никак да не й бе смешно. Опита пак и смехът долетя отново, по-сигурен. Скоро се превиваше от кикот.
Калаид се присъедини към нея, докато Зет не го сръчка.
— Какво? — помръкна усмивката на Хиона. — Какво толкова смешно има! Обрекох те на най-ужасна участ!
— Обрекла си ме — изсмя се отново Пайпър. — Богове… извинявай. — Тя си пое дълбоко въздух и се опита да сподави смеха си. — Наистина ли смяташ, че съм беззащитна и безполезна? В такъв случай мозъкът ти наистина е замръзнал. Не знаеш тайната ми, нали?
Хиона присви очи.
— Нямаш никаква тайна — процеди тя. — Лъжеш!
— Както кажеш — съгласи се Пайпър. — Давай, вземи приятелите ми. Остави ме тук… сама и безполезна. — Тя изсумтя. — Гея ще е много доволна, сигурна съм.
Снежна виелица се завихри около богинята, а Зет и Калаид се спогледаха нервно.
— Сестро — обади се Зет, — ако наистина има някаква тайна…
— Пица — намеси се и Калаид. — Хокей!
— … ще трябва да я узнаем — довърши Зет.
Но Хиона не се върза. Пайпър запази сериозното изражение на лицето си, но очите й блещукаха подигравателно.
— Каква е тайната ти? — попита Хиона. — Разкрий я пред нас!
— Както искате — сви рамене Пайпър и посочи носа на кораба. — Последвайте ме, ледени.
XLIV. Пайпър
Тя мина между Бореадите, което бе като да минеш през фризер за месо. Въздухът бе толкова студен, че изгори лицето й. Почувства се все едно диша чист сняг.
Опита се да не поглежда към замръзналото тяло на Джейсън, докато минаваше покрай него. Опита се да не мисли и за приятелите си на долната палуба или за Лио, който бе изпратен от кораба на място, от което няма да се завърне. И наистина се опита да не мисли за Бореадите и за богинята на Снега, които я следваха.
Вместо това се съсредоточи върху главата на дракона.
Корабът се поклащаше под краката й. Един-единствен полъх летен вятър прогони мраза и Пайпър го вдиша. Реши, че това е добра поличба. Навън все още бе лято. Мястото на Хиона и нейните братя не бе тук.
Пайпър знаеше, че не може да победи богинята и крилатите мечоносци в битка. Не бе умна като Анабет, не умееше да решава проблемите като Лио. Имаше обаче някаква сила и възнамеряваше да я използва.
Миналата нощ, докато разговаряше с Хейзъл, бе разбрала, че тайната на очарователната магия не се различава много от тази на Мъглата. Пайпър често бе имала проблем с очароването, тъй като винаги заповядваше на враговете си каквото тя иска. Викаше „Не ни убивайте!“ на чудовищата, а това бе противоположно на най-съкровеното им желание. Влагаше цялата си сила в думите и се надяваше, че те ще прекършат волята на противника.
Понякога се получаваше, но бе уморително и несигурно. Афродита не бе богиня, която печели с груба сила. Нейните оръжия бяха дискретността и чара… Пайпър прецени, че не бива да кара хората да правят това, което тя иска. Трябваше да ги изкуши да направят това, което те искат.