На теория звучеше страхотно, сега оставаше да го приложи и на практика.
Тя спря пред предната мачта и погледна Хиона.
— Разбрах защо ни мразиш толкова — заяви тя и изпълни гласа си със съжаление. — Унижихме те жестоко в Сонома.
Очите на Хиона пробляснаха като заледено кафе. Тя погледна разтревожено братята си.
— Но ти не си им казала! — засмя се Пайпър. — Не те обвинявам. В крайна сметка царят на гигантите бе на твоя страна заедно с армия от вълци и земеродни и въпреки това не успя да ни победиш.
— Млъкни! — изсъска богинята.
Въздухът се изпълни с мъгла. Пайпър усети как веждите й се заскрежават и ушите й замръзват. Въпреки това успя да се усмихне.
— Щом искаш — намигна тя на Зет, — но беше доста забавно.
— Красавицата сигурно лъже — отвърна Зет. — Хиона не бе победена във Вълчия дом. Каза, че са предприели… как го каза всъщност? Тактическо отстъпление?
— Такт… — повтори тъпо Калаид. — К’во?
Пайпър побутна закачливо едрото момче.
— Има предвид, че сестра ти е избягала.
— Не съм! — кресна Хиона.
— Как те нарече Хера? — запита се Пайпър. — Низша богиня?
След това се засмя толкова искрено, че Кал и Зет също се захилиха.
— Très bon! — заяви Зет. — Низша богиня!
— Ха-ха! — обади се и Кал — Сестра бяга! Ха!
От бялата рокля на Хиона се издигна мраз, а устите на Зет и Кал замръзнаха.
— Покажи ни своята тайна, Пайпър Маклийн — изръмжа Хиона, — а после, ако се помолиш, ще оставя кораба ти цял. Но ако си играеш с нас, ще ти покажа всички ужаси на леда. Съмнявам се, че Зет ще те желае, ако пръстите или носът ти окапят от студ.
Зет и Кал изплюха леда от устата си.
— Хубавицата няма да е толкова хубава без нос — призна Зет.
Пайпър бе виждала жертви на измръзване и заплахата я ужаси. Не го показа обаче с нищо.
— Хайде тогава — поведе ги тя към носа и започна да си тананика една от любимите мелодии на баща си — Summertime.
Когато стигна носа, постави ръка на врата на Фестус. Бронзовите люспи бяха студени. Машината не работеше. Рубинените очи бяха помътнели и тъмни.
— Помните ли дракона ни? — попита Пайпър.
— Това ли ти е тайната? — изсумтя Хиона. — Драконът е счупен. Огънят му е угаснал.
— Така е… — погали Пайпър дракона по муцуната.
Нямаше умението на Лио да събужда машините към живот. Не разбираше нищо от техника. Можеше обаче да вложи цялото си сърце в това, което казва, и да изрече думите, които драконът най-много иска да чуе.
— Но Фестус е много повече от машина. Той е живо същество.
— Нелепо — излая богинята. — Зет, Кал, съберете замръзналите герои от долу. След това ще счупим Сферата на ветровете.
— Можете да го сторите, момчета — съгласи се Пайпър, — но тогава не ще видите Хиона унизена. А съм сигурна, че го искате.
Бореадите се поколебаха.
— Хокей? — попита Кал.
— Почти толкова яко — отвърна Пайпър. — Вие не се ли бихте на страната на Язон и аргонавтите? На борда на първия Арго?
— Да — съгласи се Зет, — Арго. Много приличаше на този кораб, но си нямахме дракон.
— Не я слушай! — скастри го Хиона.
Пайпър усети как устните й се покриват с лед.
— Можеш да ме накараш да млъкна — каза бързо тя, — но така няма да узнаеш тайната ми и това как възнамерявам да унищожа теб, Гея и гигантите.
Очите на Хиона пламнаха от омраза, но тя спря магията си.
— Ти нямаш такава сила — процеди тя.
— Думи, типични за истинска низша богиня — отговори Пайпър. — Такава, която никой не взема насериозно и затова винаги иска още и още. — Тя се обърна към Фестус и погали металните му уши. — Ти си добър приятел, Фестус. Никой не може да те изключи наистина. Хиона не го разбира. — След което се обърна към Бореадите. — Тя не ви цени, нали знаете? Смята, че може да ви командва, понеже сте полубогове. Не разбира колко сте могъщи.
— Отбор — изръмжа Кал. — Като кана… ка-на-дци-те.
Доста се поизмъчи с тази дума, тъй като в нея имаше цели четири срички. Но след това се ухили. Изглеждаше много доволен от себе си.
— Точно така — отвърна Пайпър, — точно като хокейния отбор. Заедно те са повече, отколкото поотделно.
— Като пица — заключи Кал.