— Колко си умен, Кал — засмя се Пайпър. — Дори аз те подцених.
— Чакай малко — възрази Зет. — И аз съм умен! И красив!
— Много умен — съгласи се Пайпър, но пропусна частта за красотата. — Затова оставете Сферата на ветровете и вижте срама на Хиона.
Зет се ухили, след което се наведе и търкулна ледената сфера по палубата.
— Глупак такъв! — изкрещя Хиона.
Но преди богинята да се затича зад сферата, Пайпър извика:
— Тайното ни оръжие е, че ние не сме просто няколко герои, Хиона! Ние сме отбор! Фестус не е просто събрани в едно части! Той е жив! Той ми е приятел! И когато приятелите му са в беда, особено Лио, той може да се събуди!
Събра цялата си увереност в думите, любовта, която изпитваше към металния дракон, благодарността за всичко, което е сторил за тях.
Разумът й нашепваше, че това е безумие. Как може да включиш машина с емоции?
Ала Афродита не бе разумна. Тя управляваше със силата на чувствата. Тя бе най-древна и първична измежду Олимпийците, родена от кръвта на Уран, обагрила морето. Силата й бе много по-древна от тази на Хефест, на Атина, дори на Зевс.
За един ужасен миг не се случи нищо. Хиона я изгледа кръвнишки, а Бореадите се събудиха от унеса си. Изглеждаха разочаровани.
— Зарежете плана — изведнъж каза Хиона. — Убийте я!
Бореадите вдигнаха мечове и тогава металната повърхност на дракона се затопли под ръката на Пайпър. Тя отскочи от пътя му и се счепка със снежната богиня, докато драконовата глава се завъртя на сто и осемдесет градуса и изпепели Бореадите на място. Оцеля — по някаква незнайна причина — само мечът на Зет. Той падна на палубата и запуши.
Пайпър се изправи на крака. Забеляза Сферата на ветровете в основата на предната мачта и се затича към нея. Преди обаче да успее да приближи, Хиона се появи пред нея с един леден повей. Кожата й блестеше ослепително бяла.
— Ах, ти, мизернице! — изсъска тя. — Мислиш, че можеш да победиш мен, богинята?
Фестус изрева зад гърба на Пайпър и избълва облак пара, но момичето знаеше, че драконът не може да пусне пламъци, за да не изгори и нея. На около шест метра от тях ледената сфера започна да се пука и да съска.
Времето за игри бе минало. Пайпър извика, вдигна кинжала си и се метна към богинята.
Хиона я сграбчи за китката и ръката на момичето замръзна. Острието на Катоптрис побеля.
Лицето на богинята бе на сантиметри от нейното. Хиона се усмихна, сигурна в победата си.
— Дъще на Афродита — каза тя, — ти си едно нищо.
Фестус изскърца. По някаква причина Пайпър бе сигурна, че той се опитва да я окуражи. Внезапно изпита топлина — не от гняв или страх, а от любов към дракона, към Джейсън, който разчиташе на нея, към приятелите й, хванати в капан долу, и към Лио, който бе загубен и се нуждаеше от помощта й.
Може би любовта не бе равностойна на леда… но пък Пайпър я бе използвала, за да пробуди метален дракон. Смъртните извършваха свръхестествени подвизи заради нея. Майките повдигаха коли, за да спасят децата си. А Пайпър далеч не бе обикновена смъртна. Тя бе героиня от лагера на нечистокръвните. Полубогиня.
Ледът по острието на ножа й се стопи. От ръката й се издигна пара.
— Все още ме подценяваш — каза Пайпър на богинята. — Наистина правиш голяма грешка.
Усмивката на Хиона угасна, когато Пайпър я удари с кинжала си. Острието докосна гърдите на богинята и тя избухна като миниатюрна виелица. Пайпър рухна, замаяна от студа, и чу жуженето на Фестус, а също и активиралата се аларма.
Бомбата.
Пайпър се помъчи да се изправи. Сферата бе на около три метра от нея и започваше да съска под напора на събраните в нея ветрове.
Момичето се стрелна към нея. Пръстите й се затвориха около бомбата точно когато ледът се пропука и отприщи вихрите, скрити под него.
XLV. Пърси
Блатото липсваше на Пърси.
Никога не бе смятал, че е възможно да му липсва направеният от драконови кости креват на гигант в колиба насред бълбукащо мочурище, но в момента самата идея за него му звучеше като Елисейските поля.
С Анабет и Боб се препъваха в мрака, като минаваха ту през неравен каменист терен, ту през кални локви. Въздухът бе студен, а пътят им сякаш бе направен така, че Пърси постоянно да трябва да е нащрек. Дори извървяването на три метра го изтощаваше.
Беше се събудил в колибата на гиганта зареден с нови сили и с ясно съзнание. Бе нахранен с драконова пастърма и зареден с провизии. Сега обаче краката го боляха, както и всеки мускул на тялото му. Той си направи импровизирана туника от драконова кожа, която сложи над парцаливата си риза, но това не прогони студа.