Той извика предизвикателно и задейства новосъздадения двигател през сферата.
Машината се закашля, а саморъчно направеният мотор се завъртя. Брезентовите перки се задвижиха, ала твърде бавно. Главата на Лио сочеше право към морето и може би му оставаше половин минута до сблъсъка.
Добре, че няма никой наоколо, помисли си той с горчивина. Иначе щеше да стане за смях на всички герои. „Кое бе последното нещо, минало през главата на Лио? Морето.“
Внезапно сферата до гърдите му се загря. Перките се завъртяха по-бързо, двигателят се изкашля и Лио бе изпратен настрани.
— ДА! — извика той.
Бе успял да създаде малък и изключително опасен персонален хеликоптер.
Изстреля се към острова в далечината, но продължаваше да пада твърде бързо. Перките потрепераха и брезентът изсъска.
Плажът бе едва на няколкостотин метра, когато сферата се загря и хеликоптерът експлодира във всички посоки. Ако не бе имунизиран срещу огъня, Лио щеше да стане на въглен. Сега взривът вероятно спаси живота му, като го изхвърли настрана, докато летящото му изобретение се размаза в брега с оглушителен трясък.
Лио отвори очи, изумен от това, че е жив. Седеше в голям колкото вана кратер насред пясъка. На няколко метра от него имаше далеч по-голям кратер, от който се издигаше пушек. Околният плаж бе осеян с по-малки парченца от изгорялата машина.
— Сферата ми!
Лио се потупа по гърдите, но тя не беше там, нито пък въжето. То се бе изпарило заедно със скоча.
Изправи се на крака. Нямаше нищо счупено и това само по себе си бе повод за празник. Страх го бе обаче за Архимедовата сфера. Ако бе унищожил най-ценния си артефакт, за да направи хеликоптер, който издържа едва половин минута, щеше да проследи глупавата снежна богиня Хиона и да я цапардоса с гаечен ключ.
Тръгна по плажа, като се запита защо наоколо няма туристи, хотели или лодки. Островът изглеждаше идеален за курорт, с мек бял пясък и яркосиня вода наоколо. Може би не бе отбелязан на картата. Дали обаче все още имаше такива места по света?
А може би Хиона го бе изхвърлила надалеч от Средиземно море. Нямаше да се учуди, ако установеше, че се намира в Бора Бора.
Големият кратер бе с дълбочина от около два метра и половина. Перките на хеликоптера на дъното все още се опитваха да се завъртят. Моторът звучеше като настъпана жаба, но и това бе впечатляващо за машина, конструирана толкова набързо.
Хеликоптерът явно се бе разбил в нещо. Кратерът бе осеян с изпочупени дървени мебели, разбити порцеланови чинии, стопени наполовина калаени съдове и изгорени ленени кърпи. Лио не знаеше какво търси всичко това на плажа, но се зарадва, тъй като то означаваше, че островът най-малкото не е пуст.
Най-накрая намери Архимедовата сфера, която скърцаше покрита с пепел, но все още бе цяла и дори щракаше нещастно от центъра на разрушенията.
— Сферичке! — извика той. — Ела при татко!
След това се плъзна по стените на кратера и взе сферата. Просна се на земята, седна по турски и залюля предмета в ръце. Бронзовата повърхност бе нажежена, но на Лио не му пукаше. Важното бе, че е цяла и може да продължи да я използва.
Сега му оставаше само да разбере къде е и как да се върне при приятелите си. Започна да си изброява наум какво ще му трябва, когато чу гласа на момиче.
— Какво направи! Съсипа ми масата за пикник!
Олеле! — помисли си веднага Лио.
Бе срещал доста богини, но момичето на ръба на кратера наистина изглеждаше като такава.
Носеше бяла гръцка рокля без ръкави и колан със златни нишки. Имаше дълга, права и златиста коса с почти същия карамелен цвят като този на Хейзъл. Тук обаче приликите между двете свършваха. Лицето на момичето бе млечнобяло, с тъмни бадемови очи и нацупени устни. Изглеждаше на около петнадесет (на възрастта на Лио) и бе много сладка. Ядосаното й изражение обаче му напомни за хубавиците в училищата, които му се подиграваха и говореха зад гърба му, правейки всичко възможно, за да направят живота му черен.
Лио я намрази веднага.
— О, толкова съжалявам! — каза той. — Току-що паднах от небето. Конструирах хеликоптер във въздуха, избухнах с него, а след това се приземих на плажа, като едва не умрях. Но, разбира се, нека поговорим за твоята маса за пикник! — След това вдигна един наполовина стопен бокал. — Кой си оставя масите по плажовете така, че невинни герои да се разбиват в тях? Кажи ми!