— Пърси Джаксън? — попита Лио.
Тя стисна очи и по бузата й се търкулна сълза.
Олеле — помисли си отново Лио.
— Пърси е бил тук — досети се той.
— Мислех, че ще ме пуснат — заора тя в пръстта. — Надявах се… но съм си все още тук.
Лио си спомни историята й. Беше тайна, но това означаваше, че се е разпространила още по-бързо из лагера. Пърси бе разказал на Анабет. Месеци след това, когато Пърси бе изчезнал, Анабет бе казала на Пайпър. Пайпър бе споделила с Джейсън…
Пърси посетил този остров и срещнал богиня, която се влюбила в него и искала той да остане. Накрая обаче го пуснала.
— Ти си тази богиня — каза Лио, — кръстена на карибската музика.
— Карибската музика? — Очите й светнаха с убийствен блясък.
— Да — кимна Лио — реге… не, не беше това. Меренге? Чакай, ще се сетя… — Той триумфално щракна с пръсти. — Калипсо! Но Пърси каза, че си страхотна. Много сладка и готова да помогнеш, а не… хммм…
— Не каква? — скочи тя на крака.
— Нищо — отвърна Лио.
— Ти щеше ли да бъдеш сладък — настоя тя, — ако боговете бяха забравили да те освободят? Щеше ли да си мил, ако ти се подиграеха, като изпратят още един герой, но такъв, който прилича на… на теб?
— Това подвеждащ въпрос ли е?
— Di Immortales! — Тя се завъртя на пети и влезе в пещерата си.
— Хей! — затича се Лио подире й.
Когато влезе вътре обаче, си изгуби мисълта. Стените бяха направени от пъстри кристали. Бели завеси разделяха пещерата на различни стаи, изпълнени с меки възглавници, плетени килими и подноси с пресни плодове. Той забеляза лира в един ъгъл, стан в друг и гърне за готвене в трети. Там бълбукаше телешкото, изпълнило пещерата с изкусителната си миризма.
Но най-странното бе, че всичко се прави само. Кърпи летяха и се сгъваха във въздуха. Лъжици се миеха в медна мивка. Сцената напомни на Лио за невидимите въздушни духове, които обслужваха героите в лагер „Юпитер“.
Калипсо стоеше на един умивалник и миеше мръсотията от ръцете си.
Тя се намръщи на Лио, но не му кресна да се махне. Изглежда, нямаше повече сили да се ядосва.
Лио се изкашля. Ако искаше помощ от това момиче, трябваше да бъде мил с нея.
— Виж… разбирам, че си ядосана. Вероятно не си искала да виждаш повече герои. Предполагам, че не е било яко, когато Пърси те е напуснал…
— Да беше само той — изръмжа тя. — Преди него бе пиратът Дрейк. Още по-преди — Одисей. Винаги е едно и също. Боговете ми изпращат най-великите герои, на които не мога да помогна, но…
— Но се влюбваш в тях — предположи Лио, — а те после те напускат.
— Това е проклятието ми — брадичката й потрепера. — Надявах се вече да съм свободна от него, но след три хиляди години продължавам да си бъда заточена в Огигия.
— Три хиляди… — Лио почувства устата си все едно е ял дъвчащ бонбон. — Изглеждаш добре за възрастта си.
— А сега дойде и най-голямата обида. Боговете ми изпратиха теб.
Лио се ядоса. Това бе толкова типично. Ако Джейсън бе попаднал тук, Калипсо щеше да хлътне по него и да го умолява да остане, но той щеше благородно да се завърне към мисията си и да я остави с разбито сърце. Вълшебният сал щеше незабавно да дойде при него.
Но Лио? Той бе досадният неканен гост, от когото не можеш да се отървеш. Никога нямаше да се влюби в него, тъй като не й бе в категорията. Не че му пукаше. И тя не бе от неговия тип. Бе изключително дразнеща и красива, и… нямаше значение.
— Хубаво — изсумтя той. — Ще те оставя на мира. Ще си построя нещо и ще се махна от този тъп остров и без помощта ти.
— Ти май наистина не разбираш — поклати тъжно глава тя. — Боговете се подиграват и на двама ни. Щом салът не се е появил, това означава, че Огигия отново е затворена за останалия свят. Ти си затворник като мен. Никога няма да можеш да напуснеш.
LI. Лио
Първите няколко дни бяха най-лоши.
Лио спеше навън, в легло от хавлиени кърпи, под звездите. Нощем, дори на летния плаж в Огигия, ставаше студено, затова той си палеше огън с останките от масата за пикник. Това малко го разведряваше.