През тези дни той обиколи периферията на острова, но не намери нищо интересно за човек, който не е почитател на плажовете и безкрайното море. Опита да изпрати съобщение по Ирида чрез дъгата, оформяща се от морските пръски, но не постигна нищо. Нямаше драхми, които да предложи на богинята, а тя явно не се интересуваше от гайки и болтове.
Дори не сънуваше, което бе необичайно за него — или за който и да е било герой. Нямаше представа колко време е минало в останалия свят. Дали приятелите му се бяха справили с Хиона? Дали го търсеха, или бяха отплавали към Епир, за да довършат подвига?
Не знаеше на какво да се надява.
Сънят, който сънува на Арго II — как злата магьосница му казва да скочи от висока скала в облаците или да се спусне в тъмен тунел, в който шептят призрачни гласове — най-сетне му се изясни. Тунелът явно представляваше Домът на Хадес, който Лио никога нямаше да види. Вместо това, бе скочил от скалата и се бе приземил на този глупав остров. В съня си обаче Лио поне бе имал избор, което не се сбъдна наяве. Хиона просто го бе взела от кораба и изстреляла извън орбита. Не беше честно.
А най-лошото на това да е затворен тук? Губеше представа за дните. Събуждаше се някоя сутрин и не можеше да си спомни дали е изкарал три нощи в Огигия, или четири.
Калипсо не му помагаше особено. Когато я попита за това в градината, тя само поклати глава и каза:
— Тук времето тече по различен начин.
Страхотно. Значи навън можеше да е минал век и войната с Гея отдавна да е приключила по един или друг начин. А може би бе прекарал в Огигия пет минути и целият му живот щеше да изтече тук за времето, през което приятелите му закусват в столовата на Арго II.
Така или иначе, трябваше да се махне от този остров.
Калипсо го съжали и започна да му помага с каквото може. Пращаше невидимите си слуги да оставят чинии с печено и бокали с ябълков сайдер в края на градината. Дори му изпрати нов комплект дрехи — обикновени, небоядисани памучни панталони и риза, която явно бе изтъкала на стана си. Стояха му толкова добре, че Лио се запита как му е взела мерки. Може би имаше номер за мършави момчета.
Бе доволен от това, че има нови дрехи, тъй като старите се бяха вмирисали на пот и на въглен. Обикновено Лио можеше да предпази облеклото си от изгаряне, когато се запали, но трябваше да се съсредоточи. Понякога, докато бе работил в лагера над някой проект, се бе усещал, че е останал само с магическия си колан и с димящи гащи. Винаги се бе смущавал доста.
Въпреки даровете си, Калипсо определено не искаше да се вижда с него. Веднъж бе подал глава в пещерата й и тя се бе развикала и бе започнала да го цели с гърненца.
Да, определено не бе от „Тим Лио“.
Накрая си направи бивак близо до пътеката, където плажът стигаше до хълмовете. Така бе близо до храната, но на Калипсо не й се налагаше да го гледа и цели с посудата си.
Направи си подслон със съчки и малко брезент. Изкопа си огнище. Дори си построи пейка и работна маса от клони и коренища, изхвърлени от морето. Прекара часове в човъркане на Архимедовата сфера — почистваше я и оправяше изгорелите чаркове. Направи си компас, но стрелката се въртеше като полудяла. Лио предположи, че дори и GPS нямаше да му помогне на това място. Островът бе създаден, за да е извън картата и да е невъзможно да го напуснеш.
Спомни си старата бронзова астролабия, която бе взел в Болоня. Джуджетата му бяха казали, че е направена от Одисей. Той се опасяваше, че Одисей си е мислел точно за този остров, когато я е конструирал, но за нещастие Лио я бе оставил на работната маса Бъфорд на борда на кораба. Пък и джуджетата му бяха казали, че астролабията не работи. Нещо свързано с кристала…
Разхождаше се по плажа и се чудеше защо ли Хиона го е изпратила тук. Може би не бе случайно. Защо обаче просто не го бе убила? Дали не искаше да остане сам завинаги, извън времето? Може би подозираше, че боговете са прекалено извън строя, за да обръщат внимание на Огигия и да развалят магията си. Вероятно затова Калипсо бе все още затворена тук, а вълшебният сал не идваше за Лио.
А може би за да се измъкне, Калипсо първо трябваше да се влюби в него. Все пак това бе наказанието й, да гледа как мъжете, които обича, я напускат. Това бе проблем, тъй като тя никога нямаше да го хареса. Искаше той да се махне. Така и двамата си оставаха в капан. Ако това бе планът на Хиона, можеше само да се възхити. Бе наистина хитро.
Една сутрин обаче направи ново откритие и нещата се обърнаха надолу с главата.