Лио се разхождаше по хълмовете по течението на малък ручей, който ромонеше между две големи кедрови дървета. Тази част от Огигия му харесваше. От нея не се виждаше морето и той можеше да си представя, че не е затворник на остров. В сянката на дърветата се чувстваше почти като в лагера на нечистокръвните и в гората, водеща към бункер номер девет.
Скочи над потока. Но вместо да попаднат на мека пръст, краката му се удариха с тракане в нещо много по-здраво.
Метал.
Развълнуван, започна да копае, докато не видя отблясъка на бронз.
— Леле-мале! — Той се разсмя като луд и изкопа металните отпадъци. Нямаше представа какво търсят тук. Хефест често изхвърляше разни неща от божествената си работилница и може би част от тях бяха попаднали в Огигия.
Лио намери няколко жици, изкривени зъбни колелета, бутало, което може би все още работеше, и изкривени пластини божествен бронз. Най-малкият беше с размера на поставка за чаша, а най-големият — колкото боен щит.
Не беше много — направо нищо, в сравнение с изобилието в бункер номер девет или дори със запасите му на борда на Арго II. Но бе нещо повече от скалите и пясъка.
Той погледна нагоре към слънцето, което сякаш му намигваше през кедровите клони.
— Тате? Ако ти си ми пратил тези неща, благодаря. Ако не си… ами, пак благодаря.
След това събра намереното съкровище и го отнесе обратно в лагера си.
След това дните започнаха да текат по-бързо и много по-шумно.
Най-напред Лио си направи пещ от тухли от кал, всяка от които изпече на ръка със собствения си огън. След това намери огромна скала, която можеше да използва за наковалня и започна да вади пирони от колана си, докато не събра толкова много, че да ги стопи на метален плот за нея.
След като свърши, започна да работи по божествения бронз. Всеки ден чукаше, докато каменната наковалня не се напукаше или клещите му не се изкривеха, или подпалките му не свършеха. Всяка вечер рухваше изпотен и покрит със сажди, но въпреки това се чувстваше страхотно. Поне работеше и се опитваше да се измъкне.
Първия път, когато Калипсо го посети, бе, за да се оплаче от шума.
— Пушек, огньове и цялото това тракане по метала! — възмути се тя. — Подплаши птичките ми!
— Не и птичките! — изръмжа Лио.
— Какво се опитваш да постигнеш?
Той погледна нагоре и едва не смачка палеца си с чука. Бе се взирал в огъня и метала толкова дълго, че бе забравил колко красива е Калипсо. Влудяващо красива. Стоеше с огряна от слънцето коса, с рокля, вееща се около краката й, и с кошница с плодове и прясно изпечен хляб под ръка.
Лио се опита да не обръща внимание на къркорещия си стомах.
— Опитвам се да се махна от този остров — отвърна той, — а ти искаш точно това, нали?
Калипсо се намръщи и остави кошницата до завивките му.
— Не си ял от два дни. Почини си малко и хапни.
— От два дни? — Лио дори не бе забелязал, което го изненада. Той обичаше да си похапва. Но по-изненадващото бе, че Калипсо е забелязала.
— Благодаря — промърмори той — и, ъъъ, ще се опитам да работя по-тихо.
— Хм. — Не звучеше особено впечатлена.
Повече обаче не се оплака нито от шума, нито от дима.
Следващият път, когато го посети, Лио тъкмо завършваше първия си проект. Не я видя как приближава, докато тя не каза:
— Донесох ти…
Лио подскочи и изтърва жиците си.
— Бронзовата му… не ме стряскай така!
Бе облечена в червено — любимия цвят на Лио. Което, разбира се, нямаше значение. Стоеше й прекрасно, но и това също нямаше значение.
— Не съм искала да те стресна — каза тя. — Исках да ти донеса нещо.
Тя му показа сгънатите дрехи — нов чифт дънки, бяла риза и войнишко яке… Хей, чакай малко. Това бяха неговите дрехи, не можеше да е истина! Оригиналното войнишко яке бе изгоряло преди месеци. Изобщо не беше с него, когато падна в Огигия. Но донесените от Калипсо дрехи бяха същите като тези, с които бе пристигнал в лагера на нечистокръвните — освен че бяха по-големи, за да му станат сега.
— Как? — попита той.
Калипсо остави дрехите в краката му и се отдръпна от него, все едно е опасен звяр.
— Владея малко магия. Ти не спираше да изгаряш дрехите, които ти давах, затова реших да приготвя нещо огнеупорно.
— Значи тези са огнеупорни? — Той взе дънките. Изглеждаха му нормални — дънки като дънки.