Екранът светна. Въздухът над него се размърда и се изпълни с холографски изображения.
Лио разпозна лагера на нечистокръвните.
Нямаше никакъв звук, но се виждаше, че Клариса ла Рю от хижата на Арес крещи заповеди на лагерниците и ги нарежда в бойни редици. Братята и сестрите на Лио от хижа номер девет минаваха покрай останалите и им даваха брони и оръжия.
Дори кентавърът Хирон бе готов за битка. Той препускаше нагоре и надолу по редовете, а перестият му шлем лъщеше. Конският му гръб бе покрит с бронз, а обичайната му дружелюбна усмивка я нямаше. Бе заменена от изражение на мрачна решителност.
В далечината гръцки триреми плуваха около Лонг Айлънд, готови за война. Сатири патрулираха по полята, а ездачи на пегаси кръжаха над тях, готови за въздушни атаки.
— Приятелите ти? — попита Калипсо.
Лио кимна. Усети, че лицето му е изтръпнало.
— Готвят се за война.
— Срещу кого?
— Виж — отвърна Лио.
Сцената се промени. Фаланга римски герои маршируваше през огрени от луната лозя. Блестящ надпис в далечината гласеше: ВИНАРНА ГОЛДСМИТ.
— Виждал съм този знак и преди — отвърна Лио. — Това е недалеч от лагера на нечистокръвните.
Внезапно римските редици потънаха в хаос. Героите се разпръснаха. Щитовете започнаха да падат, а копията се заразмахваха бясно, все едно цялата група бе стъпила върху мравки.
Навсякъде, където грееше луната, се стрелкаха две малки космати фигурки с пъстри дрехи и ярки шапки. Те бяха навсякъде и никъде — блъскаха римляните по главите, крадяха оръжията им, режеха коланите им така, че панталоните им падаха до коленете.
Лио не можа да не се ухили.
— Браво на малките пакостници! Спазиха обещанието си.
Калипсо се приведе напред, за да види керкопите.
— Да не са ти роднини?
— Ха-ха-ха — отвърна Лио. — Не, това са две джуджета, които срещнах в Болоня. Пратих ги да позабавят римляните. И те правят точно това.
— Но за колко дълго? — попита Калипсо.
Добър въпрос. Сцената се промени отново и Лио видя проклетия авгур Октавиан. Той стоеше на една бензиностация, обграден от черни джипове и римски герои. Държеше дълъг прът, увит в брезент. Когато махна плата, Лио видя блестящ златен орел.
— Лошо, много лошо — каза момчето.
— Римски символ — отбеляза Калипсо.
— Да. И според Пърси може да пуска светкавици.
Лио веднага съжали, че е споменал името на Пърси. Прочете в погледа й колко й е трудно да сдържа чувствата си. Но това, което изненада Лио, бе гневът, който усети самият той. Не ставаше дума за ревност или раздразнение. Бе ядосан на Пърси, задето е наранил това момиче.
Съсредоточи се отново върху холографските изображения. Видя Рейна, претора на лагер „Юпитер“. Тя яздеше сама през някаква буря, яхнала светлокафяв пегас. Черната й коса се вееше на вятъра, а червеният й плащ плющеше и разкриваше блестящи доспехи. Имаше драскотини по лицето и ръцете й, от които течеше кръв. Очите на пегаса бяха подивели, а устата му — разкривена от тежката езда. И въпреки това Рейна напредваше през бурята.
Докато Лио гледаше, от облаците се спусна крилат грифон, който замахна с нокти към коня и едва не събори Рейна. Тя изтегли меча си и посече чудовището. Няколко секунди след това се появиха три венти — духове на бурята, които се завихриха като малки тайфуни, по които пробягват мълнии. Рейна извика предизвикателно и се стрелна към тях.
А след това бронзовото огледало потъмня.
— Не! — извика Лио. — Не сега! Покажи ми какво става!
Той удари по огледалото.
— Калипсо, може ли да му попееш отново?
— Предполагам, че това е гаджето ти — изгледа го кръвнишки тя. — Твоята Пенелопа? Елизабет? Анабет?
— Моля? — Лио изобщо не я разбра. — Това е Рейна. Тя не ми е гадже. Дори не сме приятели. Но трябва да видя какво става! Трябва…
— ТРЯБВА — отекна глас изпод краката му. Лио се олюля. Чувстваше се, все едно внезапно се е озовал върху на батут. — ТРЯБВА е дума, използвана твърде лековато.
Пясъкът пред него се завихри и оформи човешка фигура. Лио мигновено разпозна омразната си богиня, повелителката на калта и прахта Гея. Момчето веднага хвърли чифт клещи по нея. За жалост, тя не бе плътна и те минаха през тялото й, без да й причинят никаква вреда. Очите й бяха затворени, но не изглеждаше заспала. На лицето й бе цъфнала сатанинска усмивка, все едно бе заслушана в песен за мъчения и страдание. Пясъчните й дрехи се гънеха като пипалата на отвратителното чудовище скарида, което ги бе нападнало в Атлантическия океан. Според Лио обаче Гея бе още по-противна.