Лио само си мислеше, че е бил зает досега. Когато Калипсо си наумеше нещо, ставаше като машина.
За по-малко от ден тя събра достатъчно припаси за цяла седмица — храна, манерки с вода, лековити билки от градината. Донесе платно като за малка яхта и достатъчно въже за такелаж.
Свърши толкова много работа сама, че на втория ден попита Лио дали не може да му помогне с проекта.
Той вдигна очи от платката, която бавно сглобяваше.
— Ако не те познавах добре, щях да си помисля, че нямаш търпение да се отървеш от мен.
— Това е само бонус — призна си тя. Бе се облякла като за работа, с дънки и мърлява бяла тениска. Когато я попита за промяната на тоалета й, тя заяви, че е осъзнала колко практични са тези дрехи, след като е направила подобни за Лио.
В сините си дънки не приличаше толкова на богиня. Тениската й бе покрита с трева и с петна, все едно се е борила с Гея. Краката й бяха боси. Карамелената й коса бе вързана назад и това правеше очите й да изглеждат още по-големи и изразителни. Ръцете й бяха покрити с мазоли и драскотини от работата с въжето.
Докато я гледаше, Лио усети странно чувство в стомаха си, което не можеше да обясни — все едно в него пърхат пеперуди.
— Е? — попита тя.
— Е… какво?
— Как мога да помогна? — кимна тя към платката. — Как вървят нещата?
— Ъъъ… ами добре, предполагам. Ако успея да вържа това нещо към лодката, ще мога да се свържа обратно с останалата част от света.
— Сега ти трябва само лодка.
Лио се опита да разчете изражението й. Не бе сигурен дали му е ядосана, че е още тук, или тъжна, че и той ще си тръгне. След това погледна към събраните припаси — бяха предостатъчно за двама души, даже щеше да има за няколко дни.
— Това, което каза Гея… — поколеба се той. — Не би ли искала да пробваш да се махнеш от този остров?
— Какво имаш предвид? — попита тя.
— Не ме разбирай погрешно. Не казвам, че ще е забавно да си винаги наоколо и да ме гледаш с този сърдит поглед. Но ще го понеса. Защо не опиташ да се измъкнеш с мен?
Изражението на лицето й омекна.
— Колко благородно — промърмори тя, — но не, Лио. Ако опитам да дойда с теб, и без това малкият ти шанс да се измъкнеш ще изчезне. Боговете са поставили древна магия върху този остров, за да остана тук. Един герой може да се махне. Аз не. Най-важното е да се освободиш, за да спреш Гея. Не че толкова ме вълнува какво ще стане с теб… — Тя добави последното прекалено бързо. — Но съдбата на целия свят зависи от това.
— А теб защо те вълнува? — попита той. — След като си прекарала толкова време извън света?
Тя повдигна вежда, все едно е изненадана от това, че е задал интелигентен въпрос.
— Предполагам, че не обичам да ми казват какво да правя. Гея или който и да било друг. Колкото и да мразя боговете понякога, през последните три хилядолетия осъзнах, че те са по-добри от титаните… и много по-добри от гигантите. Боговете поне се обаждат от време на време. Хермес винаги е бил мил с мен. А и баща ти Хефест… също ми е идвал на гости. Той е голям добряк.
Лио не бе сигурен какво да мисли за отнесения й тон. Звучеше, все едно преценява него, а не баща му.
Тя се протегна и затвори устата му. Не бе осъзнал, че е зяпнал.
— Сега — рече Калипсо — как мога да помогна?
— О. — Той погледна надолу към проекта си, но щом проговори, изплю идеята, която му бе дошла наум, още когато Калипсо му донесе новите дрехи. — Нали ми направи огнеупорни дрехи? Дали ще е възможно да ми изплетеш малка торба от същия материал?
Той й каза мерките и Калипсо махна нетърпеливо с ръка.
— Това ще ми отнеме само няколко минути. Но с какво ще помогне на пътуването ти?
— Ами може да спаси нечий живот. И, може ли да ми отчупиш малко от кристала от пещерата си? Не ми трябва много.
— Това е странно искане — намръщи се тя.
— Направи го заради мен.
— Хубаво. Считай го за сторено. Ще направя огнеупорната торбичка тази нощ на стана, след като почистя. Какво обаче мога да свърша сега, докато ръцете ми са още мръсни?
Тя вдигна изранените си и кални пръсти. Лио не можа да не помисли, че няма нищо по-готино от момиче, което няма проблем да се изцапа малко.
Разбира се, така бе по принцип. Не ставаше дума само за Калипсо. Естествено.
— Е — каза той, — можеш да навиеш няколко бронзови ролки. Но това е за специалисти…
Тя застана до него и започна да работи. Нави жиците по-бързо, отколкото самият той щеше да го направи.