Самият дворец се простираше наоколо със своите тунели, балкони, колонади и огромни като пещери стаи, изкопани в пясъка и направени така, че вятърът да вие през тях колкото се може по-шумно. Постоянните звуци като от орган напомняха на Джейсън за леговището на Еол в Колорадо, само дето тук ветровете не бързаха за никъде.
И това бе част от проблема.
В най-добрите си дни южните венти бяха бавни и мързеливи. В най-лошите — бурни и гневни. Първоначално бяха посрещнали Арго II добре, тъй като всеки враг на Борей бе приятел на Южния вятър. След това обаче сякаш забравиха, че героите са им гости. Бързо изгубиха интерес към ремонта на кораба, а настроението на царя им се влошаваше с всеки изминал ден.
Долу на пристанището приятелите на Джейсън работеха по Арго II. Главната мачта бе възстановена, а такелажът — сменен. Сега оправяха греблата. Без помощта на Лио обаче нямаха представа как да ремонтират по-сложните части на кораба, въпреки помощта на масата Бъфорд. Фестус, благодарение на очарователната магия на Пайпър, бе постоянно активен, макар никой да не можа да си обясни как точно е станало това. Не спираха обаче да гадаят.
Хейзъл и Франк стояха на носа на кораба и работеха по контролите. Пайпър предаваше командите им на тренер Хедж, който изчукваше повредените гребла. Той бе най-добър в това да удря разни неща. Не изглеждаше като да напредват, но предвид всичко, което бяха преживели, бе цяло чудо, че корабът е още цял.
Джейсън потрепера, като си спомни атаката на Хиона. Бе напълно безпомощен — замразиха го не веднъж, а два пъти, Лио бе изхвърлен в небето и Пайпър бе оставена сам-самичка да ги спасява.
Боговете ги бяха благословили с Пайпър. Тя се обвиняваше, че не е спряла ветровитата бомба, но в действителност бе спасила целия екипаж от ужасната участ да се превърнат в ледени висулки за украса на двореца на Борей в Квебек.
Беше успяла и да насочи експлозията така, че корабът да претърпи минимални щети, макар и да бе захвърлен на другия край на Средиземноморието.
— Пробвай сега! — извика Хедж отдолу.
Хейзъл и Франк натиснаха някои от ръчките и греблата се завъртяха като полудели. Тренер Хедж се опита да ги избегне, но едно от тях го блъсна по задника и го изхвърли във въздуха. Сатирът с вик се пльосна в морето.
Джейсън въздъхна. С тази скорост никога нямаше да могат да отплават, дори южните венти да ги пуснеха. Някъде на север Рейна летеше към Епир, стига, разбира се, да бе получила писмото в двореца на Диоклециан. Лио бе изгубен и най-вероятно в беда. Пърси и Анабет… е, в най-добрия случай те бяха все още живи, на път към Портите на Смъртта. Джейсън не биваше да ги проваля.
Чу шумолене, което го накара да се обърне. Нико ди Анджело се бе появил в сянката на най-близката колона. Бе свалил якето си и сега бе само с черните си риза и дънки. Мечът и скиптърът на Диоклециан висяха от двете страни на колана му.
Дори под лъчите на жаркото слънце не бе успял да хване тен. Всъщност изглеждаше дори по-блед от обичайното. Тъмната коса скриваше очите му. Лицето му все още бе изпито, но определено бе в по-добра форма, отколкото след бягството им от Хърватия. Бе си възвърнал малко от теглото и вече не изглеждаше, като че гладува. По ръцете му се бяха появили мускули, все едно се е упражнявал с меча. Джейсън знаеше, че призовава духове със скиптъра и се дуелира с тях. След пътуването до Сплит вече нищо не можеше да го изненада.
— Някакви новини от царя? — попита Нико.
— Всеки ден ми казва да мина по-късно — поклати глава Джейсън.
— Трябва да тръгваме — отвърна Нико, — и то скоро.
Джейсън подозираше същото нещо, но се изнерви още повече, когато го чу от Нико.
— Усещаш ли нещо?
— Пърси е близо до Портите — каза Нико. — Ще му трябва помощта ни, за да излезе жив.
Джейсън забеляза, че той дори не споменава Анабет. Реши обаче да не повдига тази тема.
— Добре — каза Джейсън. — Ако обаче не можем да поправим кораба…
— Обещах, че ще ви отведа до Дома на Хадес — прекъсна го Нико, — и ще го направя. По един или друг начин.
— Не можеш да преведеш всички ни през сенките. А целият екип трябва да стигне до Портите.
Кълбото върху скиптъра на Диоклециан заблестя с червеникав отблясък. През последната седмица то отразяваше настроенията на Нико ди Анджело. Джейсън не бе сигурен дали това е добре, или зле.