— Да. Знам в каква посока искам да поема.
— Чудесно! И…?
— Ъъ… ще ни трябва помощ за кораба. Има ли…
— Нима все още очакваш господарите на Вятъра да ти посочат пътя? — вдигна предупредително пръст Аустер. — Очаквах повече от един син на Юпитер.
Джейсън се поколеба, след което отвърна:
— Тръгваме си, господарю Аустер. Днес.
Богът на Вятъра се ухили и разпери ръце.
— Най-после намери посока! В такъв случай получаваш разрешението ми да напуснете, макар то да не ви трябва. Но как ще отплаваш без помощта на своя инженер, без работещи двигатели?
Джейсън усети как южните ветрове започват да вихрят около него като диви мустанги, отправящи му предизвикателство.
Цяла седмица бе чакал Аустер да му помогне. Месеци наред се бе измъчвал от това, че има дълг към лагер „Юпитер“, с надеждата, че пътят му ще му се проясни. Но сега разбра, че трябва да се бори за това, което иска. Трябваше да подчини ветровете, а не обратното.
— Ще ни помогнеш — каза Джейсън. — Твоите венти могат да приемат образа на коне. Ще ни дадеш част от тях, за да изтеглят Арго II, и те ще ни отведат до мястото, където се намира Лио.
— Прекрасно! — отвърна Аустер и по брадата му светна мълния. — Но дали ще успееш да превърнеш думите в дела? Или ще погинеш, разкъсан на две?
Богът плесна с ръце. Ветровете около трона му се завихриха и приеха образа на жребци. Не бяха тъмни и студени като приятеля на Джейсън Буря. Южните ветрове бяха създадени от огън, пясък и гръмотевици. Четири от тях профучаха покрай него, а жегата им опърли косъмчетата по ръцете му. Вентите загалопираха покрай мраморните колони, изплюха струи пламък и изцвилиха като пароструйки. Колкото повече тичаха, толкова по-необуздани ставаха. Погледнаха предизвикателно към Джейсън.
Аустер поглади дъждовната си брада.
— Знаеш ли, че не само вентите приемат образа на коне, момчето ми? Често боговете на Вятъра също приемат този облик и пътуват по земята в галоп. А понякога стават бащи на най-бързите коне в света.
— Благодаря — изтракаха зъбите на Джейсън, — но не ми трябваше да знам това.
Един от вентите препусна към Джейсън. Той отскочи настрана, а дрехите му започнаха да пушат от близостта на буреносния жребец.
— Понякога — продължи жизнерадостно Аустер — смъртните разпознават божествената кръв. Тогава казват: „Този кон тича като вятъра“. И неслучайно. Подобно на най-бързите коне, вентите също са наши деца!
Вихрогоните започнаха да кръжат около Джейсън.
— Като приятеля ми Буря — предположи той.
— Ох… — намръщи се Аустер. — Опасявам се, че той е син на Борей. Нямам идея как си успял да го опитомиш. Тези са мои деца, прекрасни южни ветрове. Ако успееш да ги овладееш, ще измъкнеш кораба си от пристанището.
Да ги овладея — помисли си Джейсън. — Страхотно.
Те препускаха напред-назад като полудели. Подобно на своя повелител Южния вятър, конете бяха разкъсвани от противоречия — наполовина горещи като сироко, наполовина влажни като буреносни облаци.
Трябва ми скорост — помисли си Джейсън. — Трябва ми цел.
Той си представи Нот, гръцката версия на Южния вятър — изгаряща, но много бърза. И в този миг избра да бъде грък. Врече се във вярност на лагера на нечистокръвните и конете се промениха. Дъждът в тях се изпари и не остави нищо друго освен червеникава прах и изгаряща жега, подобна на миражите в Сахара.
— Браво — рече богът.
На трона вече стоеше Нот — старец с бронзова кожа и пламтящ гръцки хитон, носещ венец от увехнал от горещините ечемик.
— Какво чакаш? — попита богът.
Джейсън се обърна към огнените вихрогони, но вече не изпитваше страх от тях.
Протегна ръка и струя прах се стрелна към най-близкия кон. Ласото, направено от вятър и по-плътно от което и да е торнадо, се уви около шията на жребеца. След това вятърът образува поводи и конят се спря.
Джейсън призова още едно вятърно въже и го върза около втория кон, като го подчини на волята си. За по-малко от минута покори всичките четири венти. Те цвиляха и се дърпаха, но не можеха да скъсат въжетата. Бе като да управляваш четири хвърчила при силен вятър — трудно, но не и невъзможно.
— Много добре, Джейсън Грейс — каза Нот. — Ти си син на Юпитер и избра своя път, както всички велики герои преди теб. Не можеш да си избереш родителите, но можеш да избереш какво да оставиш след себе си. А сега върви. Вържи конете за носа и ги подкарай към Малта.