— Какво се е случило?
Лио погледна към групата. Отговорът му бе повече от ясен.
„Не тук. Не пред всички.“
— Загубих се — отвърна той. — Доста дълга история. Разкажете с вас какво стана. Къде е Хиона?
— Какво стана ли? — изсумтя тренер Хедж. — Пайпър стана, ето какво! Момичето си го бива, казвам ти!
— Тренер… — отвори уста да възрази Пайпър, но Хедж вече бе започнал разказа на събитията. В него Пайпър бе майстор на кунгфу, сразил около дузина Бореади.
Докато тренерът бърбореше, Джейсън гледаше загрижено Лио. Кафенето бе с прекрасен изглед към пристанището. Момчето трябваше отдавна да е забелязало Арго II и въпреки това стоеше спокойно и си пиеше от кафето — напитка, която дори не обичаше. Бе изчакал да го намерят. Това изобщо не бе Лио, когото познаваха. Корабът бе най-важното нещо в живота му. Старият Лио щеше да се затича с викове надолу към пристанището още щом го види.
Тренер Хедж тъкмо описваше как Пайпър е сразила Хиона с шут като на Чък Норис, когато момичето го прекъсна.
— Тренер! — извика тя. — Изобщо не стана така. Нямаше да се справя без помощта на Фестус!
Лио повдигна вежди.
— Фестус е изключен.
— Ами — поколеба се Пайпър, — аз някак го събудих.
Пайпър разказа своята версия на историята, за това как е рестартирала металния дракон с очарователната си магия.
Лио потропа с пръсти по масата, сякаш част от старата му енергия се бе върнала.
— Това не би трябвало да е възможно — промърмори той, — освен ако с ъпгрейдите вече не отговаря на гласови команди. Но щом сте го активирали, това означава, че навигационната система и кристалът…
— Кристалът? — попита Джейсън.
— Нищо — размърда се неспокойно Лио, — а какво стана след избухването на вятърната бомба?
Хейзъл продължи историята. Една келнерка приближи и им предложи менюта. Не след дълго вече си бяха поръчали сандвичи и безалкохолни напитки и изглеждаха като обикновени тийнейджъри, наслаждаващи се на спокойния слънчев ден.
Франк взе една туристическа брошура изпод поставката за салфетки и я зачете. Пайпър потупа ръката на Лио, все едно не можеше да повярва, че той е тук. Нико стоеше малко настрани от групата и следеше с поглед околните пешеходци като потенциални врагове. Тренер Хедж дъвчеше солниците.
Въпреки щастливата среща всички изглеждаха някак потиснати, все едно ги е прихванало настроението на Лио. Чак сега Джейсън осъзна колко важен за групата е бил хуморът на най-добрия му приятел. Дори пред най-страшна опасност Лио винаги успяваше да им оправи настроението. Сега изглеждаше все едно целият тим е закотвен.
— И така Джейсън овладя вентите и стигнахме до тук — завърши Хейзъл.
— Коне от нагорещен въздух? — подсвирна Лио. — Браво, Джейсън. Сдържал си голямо количество газ по целия път до Малта и след това си го изпуснал.
— Не звучи толкова героично, когато го описваш така — намръщи се Джейсън.
— Споко. Аз съм специалистът по горещината. Чудя се обаче защо Малта? Салът някакси ме изведе дотук, но не знам дали това е случайно, или…
— Може би е заради това — потупа по брошурата Франк. — Според легендата на Малта е живяла Калипсо.
Лио пребледня целият.
— Моля?
Франк сви рамене.
— Според това тук домът й е бил на остров Гозо, на север от тук. Калипсо е от гръцките митове, нали?
— Гръцки, гръцки — потърка ръце тренер Хедж. — Може би ще трябва да се бием с нея! Дано, защото аз вече съм готов.
— Не, тренер — промърмори Лио. — Няма да трябва да се бием с нея.
— Лио, какво не е наред? — попита Пайпър. — Изглеждаш…
— Всичко е наред! — скочи на крака Лио. — Но трябва да тръгваме. Имаме работа!
— Но… — отвори уста Хейзъл. — Къде си бил? Откъде са ти новите дрехи? Как…
— Дами! — прекъсна я Лио. — Оценявам загрижеността, но не ми трябват две допълнителни майки!
Пайпър се усмихна несигурно.
— Добре, но…
— Трябва да оправим кораба! — продължи Лио. — Да проверя как е Фестус! Да сритам физиономията на Майката Земя! Няма време за губене! Лио се завърна!
След което разпери ръце и се ухили.
Държеше се смело, но Джейсън виждаше тъгата в погледа му. Нещо бе станало. Нещо, свързано с Калипсо.
Джейсън се опита да си спомни мита за нея. Май беше някаква магьосница като Медея или Цирцея. Но ако Лио бе избягал от леговището на зла магьосница, защо бе толкова тъжен? Джейсън трябваше да поговори с него, да види как е. Засега обаче Лио явно не искаше да бъде разпитван. Затова Джейсън стана и го потупа по гърба.