Цялото му лице бе като водовъртеж — спирала от завихрен мрак. Пърси видя с очите си как и последните останки на Криос и Хиперион потъват в търбуха на чудовищния воин.
— Тартара — някакси успя да прошепне героят.
Воинът нададе звук като от планина, която се разцепва на две, за да потъне дълбоко в земните недра. Дали това бе рев или смях, момчето не можеше да прецени.
ТАЗИ ФИГУРКА Е САМО ПРОЕКЦИЯ НА НИЩОЖНА ЧАСТ ОТ ИСТИНСКАТА МИ СИЛА — каза богът. — НО Е ПОВЕЧЕ ОТ ДОСТАТЪЧНА, ЗА ДА СЕ СПРАВИ С ВАС. РЯДКО СЕ НАМЕСВАМ ПРЯКО, МАЛКО ГЕРОЙЧЕ. ПОД ДОСТОЙНСТВОТО МИ Е ДА СЕ БОРЯ С БЪЛХИ КАТО ВАС.
— Аз… — Пърси усети как краката му омекват. — Не искахме да те безпокоим.
ОКАЗАХТЕ СЕ НЕОЧАКВАНО ДОСАДНИ — отвърна Тартара. — СТИГНАХТЕ ТВЪРДЕ ДАЛЕЧ. НЕ МОГА ПРОСТО ДА ВИ ПОЗВОЛЯ ДА СЕ ИЗМЪКНЕТЕ.
Тартара разпери ръце и навсякъде в околната долина хиляди и хиляди чудовища зареваха и заудряха оръжията си едно в друго, сигурни в победата си. Портите на Смъртта потрепериха в оковите си.
ОКАЗВА ВИ СЕ ГОЛЯМА ЧЕСТ, ГЕРОИ — каза богът на Ямата. — ДОРИ ОЛИМПИЙЦИТЕ НИКОГА НЕ ЗАСЛУЖИХА ВНИМАНИЕТО МИ. ВИЕ ОБАЧЕ ЩЕ БЪДЕТЕ УНИЩОЖЕНИ ЛИЧНО ОТ ТАРТАРА!
LXV. Франк
Франк се надяваше да има фойерверки.
Или поне плакат с надпис: ДОБРЕ ДОШЛИ!.
Преди повече от три хиляди години неговият предшественик Периклимен бе отплавал на изток с аргонавтите. Векове по-късно потомците му бяха служили в източните римски легиони. Тогава след серия неудачи семейството му се бе озовало в Китай, а през ХХ век бе емигрирало в Канада. Сега Франк се завръщаше в Гърция, което означаваше, че семейство Занг на практика бе обиколило цялото земно кълбо.
Това изглеждаше като повод за празник, но го посрещнаха само ято гладни харпии, които нападнаха кораба. На Франк му стана мъчно, докато ги застрелваше с лъка си. Не можеше да не си спомни за Ела, тяхната умна приятелка от Портланд. За жалост, тези харпии не бяха като Ела и искаха да изядат лицето на Франк. Затова той ги превърна в облаци от пера и прах.
Гръцкият пейзаж под тях не изглеждаше кой знае колко по-гостоприемен. Хълмовете бяха осеяни с камъни и пънове от кедри, които блещукаха на лятната мараня. Слънцето грееше толкова ярко, че все едно искаше да разтопи всичко наоколо и да го изкове в щит от небесен бронз. Дори на трийсет метра височина Франк можеше да чуе цикадите, които жужаха в дърветата — странен звук, от който му се доспиваше. Дори крещящите гласове на бога на Войната сякаш бяха задрямали. Те почти не бяха безпокоили Франк, откакто екипажът навлезе в Гърция.
По врата му потече струйка пот. Когато бе замразен от лудата богиня на Снега, на Франк му се бе сторило, че никога повече няма да усети топлина, но сега фланелката му бе залепнала за гърба.
— Жега е! — ухили се Лио от руля. — Напомня ми за Хюстън! Какво ще кажеш, Хейзъл? Трябват ни само няколко огромни комара и ще стане точно като тексаското крайбрежие!
— Браво на теб, Лио — изсумтя Хейзъл. — Сега сигурно ще ни нападнат гигантски старогръцки комари.
Франк ги загледа. Бе изумен от това, че напрежението помежду им е изчезнало. Не знаеше какво точно се бе случило с Лио по време на петте дена изгнание, но то го бе променило значително. Той продължаваше да се шегува, но Франк усещаше нещо особено в държанието му, все едно е кораб с нов кил. Килът не се виждаше, но се усещаше по начина, по който корабът пори през вълните.
Лио вече не го дразнеше, поне не както преди. Бъбреше си спокойно с Хейзъл и не я зяпаше по начина, който караше Франк да се чувства неудобно.
Хейзъл веднага бе разбрала какво е станало.
— Срещнал се е с момиче.
— Какво? — не бе повярвал Франк. — Къде? Как разбра?
— Просто го знам — усмихнала се бе Хейзъл.
Все едно бе дъщеря на Венера, а не на Плутон. Франк изобщо не схвана какво става. Разбира се, бе доволен, че Лио не сваля гаджето му, но бе притеснен за него. Наистина двамата се бяха карали понякога, но след всичко преживяно Франк не искаше да види сърцето на Лио разбито.
— Ето! — Гласът на Нико го извади от унеса му. Ди Анджело както винаги се бе настанил на върха на мачтата. Той посочи към блестяща зелена река, която криволичеше между хълмовете на около километър от тях. — Завий натам. Близо сме до храма. Много близо!
Сякаш за да докаже думите му, черна мълния разкъса небето и пред погледа на Франк се появиха тъмни звездички. Косъмчетата по ръцете му настръхнаха.