Выбрать главу

Джейсън сложи колана с меча си.

— Въоръжете се! Лио, приближи, но не кацай. Не бива да правим излишни контакти със земята. Пайпър, Хейзъл, пригответе въжетата за акостиране.

— Готово! — каза Пайпър.

Хейзъл щипна Франк по бузата и изтича да помогне.

— Франк — извика Джейсън. — Моля те, слез долу и намери тренер Хедж.

— Разбира се!

Той слезе по стълбите и се насочи към каютата на сатира. Когато приближи, забави ход. Не искаше да го стряска. Тренер Хедж имаше навика да изскача с бухалка в ръка, ако решеше, че на борда са стъпили нападатели. Франк на няколко пъти едва не се бе разделил с главата си на път към банята.

Той вдигна ръка да почука, след което видя, че вратата е открехната. Чу как тренерът говори с някого вътре.

— Стига де, миличко — говореше сатирът, — знаеш, че не е така!

Франк замръзна. Не искаше да подслушва, но не бе сигурен какво трябва да направи. Хейзъл му бе споменала, че се притеснява за тренер Хедж. Твърдеше, че нещо го безпокои, но Франк не се бе замислял по въпроса досега.

Никога не го бе чувал да говори толкова нежно. Обикновено крещеше по време на различните мачове по телевизията или пък окуражаваше любимите си герои от каратистки филми. Франк бе сигурен, че едва ли вика на Чък Норис „миличко“.

Отговори му друг глас — женски, но трудно доловим, все едно идва от много далеч.

— Ще го направя — обеща Хедж, — но ние влизаме в битка.

Сатирът се прокашля.

— Играта може да загрубее. Ти само се пази. Ще се върна. Обещавам.

Франк не издържаше повече и почука шумно на вратата.

— Хей, тренер?

Разговорът прекъсна и вратата се отвори. Тренер Хедж застана на прага намръщен и с кръвясали очи, все едно е прекалил с гледането на телевизия. Носеше обичайните си бейзболна шапка и къси панталони, кожена ризница върху тениската и свирка на врата си, все едно щеше да свири футболен мач между чудовища.

— Какво искаш, Занг?

— Готвим се за битката, тренер. Трябваш ни на борда.

Козята брадичка на сатира потръпна.

— Разбира се, че ви трябвам.

Звучеше странно разочарован от това, че им предстои битка.

— Не исках да… искам да кажа, чух, че… — заекна Франк. — Да не пращаше съобщение по Ирида?

Хедж изглеждаше все едно ще залепи един шамар на Франк или най-малкото ще изсвири оглушително. И тогава раменете му увиснаха. Той въздъхна и влезе обратно в каютата, като остави Франк на прага.

След това се отпусна на леглото си и подпря брадичка с юмрук. Гледаше мрачно към каютата си, която имаше вид на стая на студенти след ураган — навсякъде имаше бельо (Франк не знаеше дали за носене или за ядене), дискове и мръсни чинии около телевизора. Всеки път, когато корабът се наклонеше в една или друга посока, по пода започваха да се търкалят топки за футбол и баскетбол, и дори една за билярд. Туфи козина летяха във въздуха и се събираха по мебелите на фъндъци.

На нощното шкафче на тренера имаше купа вода, купчина златни драхми, фенерче, а също и стъклена призма за правене на дъги. Треньорът явно бе подготвен за доста съобщения по Ирида.

Франк си спомни за това, което Пайпър му бе разказала — че той си има приятелка нимфа, която работи за баща й. Как ли се казваше нимфата? Мелинда? Милисънт?

Не. Мели.

— Приятелката ти Мели добре ли е? — попита Франк.

— Не ти влиза в работата! — излая сатирът.

— Добре.

— Да, добре е! — завъртя очи Хедж. — Щом толкова искаш да знаеш. Но тя вече не ми е приятелка.

— О! — сви се стомахът на Франк. — Скъсахте ли?

— Не, тъпако! Оженихме се! Тя ми е съпруга!

Франк щеше да е по-малко изненадан, ако треньорът го бе зашлевил.

— Тренер… но това е страхотно! Кога…

— Не ти влиза в работата! — кресна сатирът.

— Ами… добре.

— В края на май — отвърна той, — преди Арго II да отплава. Не искахме да вдигаме много шум.

Франк се почувства сякаш корабът се залюлява отново, но не бе така, тъй като спортната екипировка си остана в единия ъгъл.

През цялото време тренер Хедж бе женен? И въпреки това се бе съгласил да се включи в подвига им. Нищо чудно, че звънеше толкова често у дома. Нищо чудно, че бе толкова раздразнителен.

И въпреки това… Франк усети, че има нещо повече. Тонът му по време на разговора звучеше все едно има някакъв проблем.