— Не исках да подслушвам — каза момчето, — просто исках да разбера дали е добре.
— Разговорът бе личен!
— Добре… прав сте.
— Хубаво! Ще ти кажа. — Хедж отскубна малко козина от хълбока си и я остави да лети във въздуха. — Взе си отпуск от работата си в Ел Ей и отиде в лагера на нечистокръвните за през лятото, понеже предположихме… — Гласът му потрепера. — Помислихме, че ще е по-безопасно. А сега е в капан там, докато римляните се готвят да нападнат. И… е уплашена.
Франк внезапно осъзна, че носи значката на центурион върху ризата си и татуировка SPQR на ръката си.
— Съжалявам — каза той, — но след като тя е облачна нимфа, не може ли просто да… ами, да отлети?
Тренерът стисна бейзболната си бухалка.
— По принцип да. Но сега не. Разбираш ли… в деликатна ситуация е.
— Деликатна… — внезапно Франк се ококори. — Бременна е! Ще ставаш татко!
— Защо не го изкрещиш малко по-силно? — изсумтя Хедж. — Мисля, че не те чуха в Хърватия.
Франк не можа да сподави усмивката си.
— Но, тренер, това е страхотно! Ще имаш бебе сатирче или може би мъничка нимфа? Ще бъдеш фантастичен татко.
Франк не бе сигурен защо мисли така предвид любовта на треньора към бухалките и ритниците, но бе сигурен.
— Идва война, Занг! — намръщи се още повече Хедж. — Никъде не е безопасно! Трябваше да съм до Мели. Ако ще умирам някъде…
— Хей, никой няма да умре! — извика Франк.
Сатирът го погледна право в очите. Франк усети, че не му вярва.
— Винаги съм обичал децата на Арес — промърмори — или Марс. Няма значение. Може би затова не съм те направил на пихтия, задето си пъхаш носа в чужди работи.
— Но аз не…
— Хубаво, ще ти кажа! — въздъхна отново Хедж. — По време на първото си назначение за отговорник бях в Аризона. Намерих онова девойче Клариса.
— Клариса?
— Да. Тя ти е сестра — отвърна Хедж. — Страхотно дете. Грубо. Агресивно. С голям потенциал. Но докато я търсех, сънувах мама. Тя бе облачна нимфа като Мели. Сънувах, че е в беда и че трябва да й помогна. Веднага. Но си казах, че това е само сън. Кой би наранил една облачна нимфа? Освен това трябваше да спася детето. Така завърших мисията си и отведох Клариса ла Рю в лагера на нечистокръвните. След това потърсих мама. Но закъснях.
Франк видя как туфата козина кацна на върха на бухалката.
— Какво бе станало?
— Не знам — сви рамене Хедж. — Никога повече не я видях. Може би, ако се бях върнал по-бързо…
Франк искаше да каже нещо утешително, но не знаеше какво. Бе изгубил майка си в Афганистан и знаеше колко кухо звучи думата „съжалявам“.
— Вършил си работата си — рече той, — спасил си живота на една героиня.
— И сега жена ми и нероденото ми детенце са на другия край на света, а аз не мога да им помогна с нищо.
— Помагаш — настоя Франк. — Дошъл си с нас, за да спреш Гея и гигантите. Това е най-добрият начин да спасиш тези, които обичаш.
— Да, прав си, предполагам.
На Франк му се искаше да го окуражи с нещо повече, но този разговор само го караше да се притеснява за всеки, когото е оставил зад себе си. Чудеше се кой ли пази лагер „Юпитер“ сега, когато легионът бе отпътувал на изток. Особено предвид факта, че Гея бе отворила Портите на Смъртта, за да изкара всичките си чудовища оттам. Тревожеше се за приятелите си от петата кохорта и как се чувстват сега, когато Октавиан им бе наредил да тръгнат срещу лагера на нечистокръвните. Франк искаше да се върне там, само и само за да завре някое плюшено мече в гърлото на противния авгур.
Корабът се наклони напред и спортната екипировка се търкулна по пода на стаята.
— Спускаме се — каза Хедж. — По-добре да се качваме горе.
— Да — отвърна Франк с прегракнал глас.
— Ти си един нахален римлянин, Занг.
— Но…
— Хайде — каза Хедж. — И да не си казал нищо на останалите!
Докато другите закрепваха въздушните съоръжения, Лио хвана Франк и Хейзъл за ръка и ги повлече към задната балиста.
— Ето го и плана.
— Мразя плановете ти — присви очи Хейзъл.
— Трябва ми парчето вълшебно дърво — каза Лио. — Бързо!
Франк едва не се задави. Хейзъл отстъпи назад и инстинктивно покри с ръка джоба си.