— Лио — каза той. — Благодаря.
Това бе съвсем неадекватен отговор за подаръка, който бе получил, но Лио само се ухили.
— Затова са приятелите гении.
— Момчета? — обади се Пайпър. — По-добре елате бързо. Трябва да видите това.
Намериха източника на черната мълния.
Арго II кръжеше точно над реката. На няколкостотин метра от тях имаше руини. Не изглеждаха като нещо кой знае какво — порутени стени, опасали варовиковите останки на някакви сгради, — но нейде от вътрешността на въпросните сгради изригваха струи мрак, все едно калмар изпуска мастило от леговището си. Докато Франк гледаше, една черна мълния изпращя във въздуха, разклати кораба и вледени въздуха наоколо.
— Некромантейонът — каза Нико. — Домът на Хадес.
Франк застана мирно на перилата. Предполагаше, че е прекалено късно да предлага връщане назад. Чудовищата в Рим вече му липсваха. Дори преследването с отровните крави във Венеция изглеждаше примамливо пред това място.
Пайпър обгърна с ръце раменете си.
— Чувствам се уязвима тук на открито. Не можем ли да кацнем в реката?
— Не бих го направила — отвърна Хейзъл, — това е река Ахерон.
Джейсън примижа.
— Мислех, че Ахерон тече в Подземното царство.
— Така е — отвърна Хейзъл, — но изворите й са в света на смъртните. Течението на реката под нас отива право в царството на Плутон… искам да кажа Хадес. Да приземим кораб на герои в тези води…
— Ясно, оставаме тук — реши Лио. — Не искам зомби течове.
На около половин километър надолу имаше рибарски лодки. Франк се досети, че смъртните не знаят и не се интересуват от историята на реката. Явно бе хубаво да си обикновен смъртен.
Застанал до Франк, Нико ди Анджело вдигна скиптъра на Диоклециан. Кълбото му блесна с червеникава светлина, която сякаш откликваше на черната буря. Независимо дали това бе римска реликва или не, скиптърът тревожеше Франк. Ако наистина имаше силата да призовава легион мъртъвци… ами, не беше сигурен, че това е добра идея.
Джейсън веднъж му бе казвал, че децата на Марс имат подобна способност. Предполагаше се, че Франк може да призове призраците на победените войници от всяка една война, за да му служат в битка. Никога не бе успявал да използва тази си сила, тъй като тя го ужасяваше твърде много. Притесняваше се да не се превърне в един от тези призраци, обречен завинаги да изплаща загубата си, стига да има кой да го призове.
— Нико — осмели се да посочи скиптъра Франк, — научи ли се как да използваш това чудо?
— Сега ще проверим. — Нико се загледа в пипалата мрак, които руините излъчваха. — Не смятам да опитвам, преди да е необходимо. Портите на Смъртта и без това работят извънредно, за да пренасят още и още от чудовищата на Гея. Ако сега взема да викна и мъртвите, Портите могат да се строшат. Това ще остави процеп в света на смъртните, който няма да може да бъде затворен.
— Мразя процепи — изсумтя Хедж. — Да пречукаме гадните чудовища.
Франк погледна към сатира и видя мрачното изражение на лицето му. Внезапно му хрумна нещо.
— Тренер, защо не останеш на борда, за да ни прикриваш с балистата?
— Да остана? — намръщи се Хедж. — Аз? Но аз съм най-добрият ви войник!
— Може да ни потрябва въздушна помощ — каза Франк — като в Рим. Тогава ни отърва задниците.
Не искаше да добавя: „А и искам да се върнеш жив и здрав при бебенцето си“.
Хедж обаче схвана думите му и на лицето му се изписа облекчение.
— Е — каза той, — предполагам, че все някой трябва да ви спасява.
Джейсън потупа тренера по гърба, след което кимна благодарно към Франк.
— Значи е решено. Останалите тръгваме към руините. Време е да развалим купона на Гея.
LXVI. Франк
Въпреки обедната жега и бушуващата буря от смъртоносна енергия, група туристи се катереха по руините. За щастие, не бяха много и не обърнаха внимание на героите.
След тълпите в Рим Франк бе спрял да се притеснява, че ще ги забележат. Щом можеха да прелетят с бойния си кораб над Колизея, стреляйки с балистите, и дори да не предизвикат задръстване, явно всичко можеше да им се размине.
Нико ги водеше. Прескочиха стара стена и се спуснаха по един разкопан канал. Най-накрая стигнаха каменен вход, който ги насочи навътре. Бурята черна енергия сякаш излизаше точно над главите им. Докато гледаше завихрените пипала от мрак, Франк се почувства все едно е попаднал на дъното на тоалетна, в която някой пуска водата. Това изобщо не успокои нервите му.