— Оттук нататък става по-трудно — обърна се към групата Нико.
— Готино — отвърна Лио. — Понеже досега беше много лесно.
— Ще видим докога ще запазиш чувството си за хумор — изгледа го Нико. — Не забравяй, че поклонниците са идвали да общуват с духовете на предшествениците си. Под земята ще видите неща, които не са лесни за гледане, и ще чуете гласове, които ще се опитат да ви отведат настрани по тунелите. Франк, направи ли ечемичените кексчета?
— Какво? — Франк се бе замислил за баба си и за майка си. Чудеше се дали няма да му се явят. За пръв път от няколко дни гласовете на Арес и Марс отново започнаха да спорят в главата му, обсъждайки любимите си начини да убиеш някого.
— Аз взех кексчетата — рече Хейзъл. Тя извади вълшебните ечемичени закуски, които бяха направили от семената, връчени им от Триптолем във Венеция.
— Яжте — посъветва ги Нико.
Франк сдъвка смъртоносния десерт и опита да не се задави. Напомни му на сладко, направено със стърготини, вместо със захар.
— Вкусно — обади се Пайпър, но дори дъщерята на Афродита не можа да се сдържи да не направи гримаса.
— Добре — преглътна Нико последната хапка от сладкиша си, — това трябва да ни предпази от отровата.
— Отрова? — попита Лио. — Пропуснах ли отровата? Понеже обожавам отрови.
— Скоро — обеща Нико. — Само трябва да се държим заедно. Така може и да избегнем гибелта и лудостта, които ни дебнат в тунелите.
С тази ведра забележка Нико ги поведе под земята.
Тунелът се спускаше полека и надолу, а таванът се крепеше на масивни бели арки, които напомняха на Франк за ребрата на кит. Докато вървяха, Хейзъл прокара ръка по зидарията.
— Това не е било част от храма — прошепна тя. — Това са основите на имение, построено в по-късен етап от историята на Гърция.
На Франк му се стори зловещо, че Хейзъл може да узнае толкова много за подземието само като върви през него. Никога не я бе улавял в грешка.
— Имение? — попита той. — Моля те, кажи ми, че не сме на грешното място!
— Домът на Хадес е под нас — увери го Нико. — Но Хейзъл е права, горните нива са много по-нови. Когато археолозите за пръв път разкопали тук, помислили, че са намерили Некромантейона. После осъзнали, че руините са твърде нови и затова решили, че са сбъркали мястото. Но всъщност били прави, просто не копали достатъчно надълбоко.
Завиха и спряха. Тунелът пред тях свършваше с огромен каменен блок.
— Срутване? — попита Джейсън.
— Изпитание — отвърна Нико. — Хейзъл, би ли…
Хейзъл пристъпи напред и постави ръка на камъка. Цялата скала се разпадна на прах.
Тунелът потрепери. По тавана се появиха пукнатини. За един ужасен миг Франк помисли, че ще бъдат смазани под тонове земна маса. Щеше да бъде разочароващ финал за приключението им, след всичко, което бяха преживели. Тогава тътенът спря. Прахта улегна.
Разкри се стълбище, което водеше по-навътре в земята. Още арки поддържаха тавана. Вече бяха по-начесто, изваяни от полиран черен камък. Видът им замая Франк — все едно гледаше в безкрайно огледало. По стените имаше груби рисунки на черен добитък, който върви надолу.
— Мразя кравите — обади се Пайпър.
— Съгласен съм — отвърна Франк.
— Това са говедата на Хадес — обясни Нико. — Те символизират…
— Вижте — посочи Франк.
На първото стъпало от стълбището блестеше златна чаша. Франк бе сигурен, че само допреди миг я нямаше. Чашата бе пълна с тъмнозелена течност.
— Ура! — обади се Лио, но дори той звучеше притеснен. — Предполагам, че това е отровата ни.
Нико взе чашата.
— Застанали сме на древния вход на Некромантейона. Одисей дошъл тук, за да се посъветва с героите от древността и да попие мъдростта на мъртвите.
— Предполагам, че мъртвите са му казали да се маха, докато може — предположи Лио.
— И аз бих последвала съвета им — призна Пайпър.
Нико отпи от чашата, след което я предложи на Джейсън.
— Поиска доверието ми, сине на Юпитер. Сега аз искам твоето. Вярваш ли ми?
Франк не бе сигурен за какво говори Нико, но Джейсън дори не се поколеба. Той взе чашата и отпи от нея.