След това я предаде на останалите. Всеки отпи глътка от отровата. Докато чакаше реда си, Франк се опита да спре треперенето на краката си. Стомахът му се бе свил на топка. Запита се какво ли би казала баба му, ако можеше да го види сега.
„Глупак си остана, Фай Занг — щеше да му се скара тя. — Ако всичките ти приятели пият отрова, какво ще направиш?“
Франк остана последен. Вкусът на зелената течност му напомни на ябълков сок. Той изпи съдържанието на чашата и тя изчезна от ръцете му в облак дим.
— Поздравления — кимна Нико, видимо доволен. — Ако отровата не ни погуби, ще успеем да слезем в първото ниво на Некромантейона.
— Само в първото ниво? — попита невярващо Пайпър.
Нико се обърна към Хейзъл и й посочи стълбите.
— След теб, сестро.
Не след дълго Франк се почувства напълно изгубен. Стъпалата се разделяха в три различни посоки. Веднага щом Хейзъл избра едната, стълбите се разклониха отново. Напредваха през преплитащи се тунели и вкопани, изглеждащи еднакво погребални камери — с издълбани ниши в стените, в които някога може би бе имало трупове. Арките над вратите бяха украсени с изображения на черни крави, бели тополи и сови.
— Мислех, че совата е символ на Миневра — промърмори Джейсън.
— Но кукумявката е на Хадес — отвърна Нико. — Крясъкът й е лоша поличба.
— Натам. — Хейзъл посочи към един праг, който изглеждаше по същия начин като останалите. — Това е единственото място, което няма да падне на главите ни.
— Значи е добър избор — заключи Лио.
Франк имаше чувството, че напуска света на живите. Кожата му настръхна и той се запита дали това не е страничен ефект от отровата. Торбичката с дръвчето натежа на колана му. На странния отблясък от магическите им оръжия приятелите му изглеждаха като блуждаещи духове.
Студен вятър повя по лицето му. Арес и Марс бяха замлъкнали, но на Франк му се стори, че чува други гласове, които неспокойно шептят по страничните коридори, подканят го да се отклони от пътя си и да ги изслуша.
Най-накрая стигнаха арка, издълбана във формата на човешки черепи. А може би наистина беше от черепи, вградени в скалата. Празните очни кухини сякаш премигнаха на пурпурната светлина от скиптъра на Диоклециан.
Франк едва не си удари главата в тавана, когато Хейзъл го хвана за ръка.
— Това е входът към второто ниво — каза тя. — По-добре да погледна.
Франк дори не бе осъзнал, че е застанал на прага.
— Ами, да… — стори й път той.
Хейзъл прокара пръсти по вградените черепи.
— Няма капани на прага, но… нещо не е наред. Чувството ми за подземна ориентация е замъглено, все едно някой се бори с мен и прикрива това, което е пред нас.
— Магьосницата, за която те предупреди Хеката? — предположи Джейсън. — Онази, която Лио видя в съня си? Как се казваше?
— По-добре ще е да не изричаме името й — прехапа устни Хейзъл, — но бъдете нащрек. Едно нещо е сигурно. Оттук нататък мъртвите имат по-голяма сила от живите.
Франк не бе сигурен откъде тя знае това, но й повярва. Гласовете в мрака шепнеха все по-настойчиво и той с крайчеца на окото си забеляза движение в сенките. От начина, по който се озъртаха приятелите му, се досети, че и те виждат разни неща.
— Къде са чудовищата? — попита той на висок глас. — Мислех, че Гея има армия, която охранява Портите.
— Не знам — отвърна Джейсън. Бледата му кожа изглеждаше зеленикава като отровата от чашата. — Ако трябва да съм честен, в момента предпочитам битка с тях.
— Внимавай, какво си пожелаваш, братле — каза Лио и призова пламък от ръката си. Този път Франк се зарадва на огъня. — Лично аз се надявам да няма никой вкъщи. Влизаме, намираме Пърси и Анабет, унищожаваме Портите и си излизаме. Може да спрем за сувенири в някой магазин.
— Ех — отговори Франк, — да можеше да стане така…
Тунелът се разтърси и от тавана започна да пада пръст. Хейзъл стисна ръката на Франк.
— Това бе на косъм — промърмори тя. — Коридорите няма да издържат още дълго.
— Портите на Смъртта се отвориха отново — рече Нико.
— Струва ми се, че става на всеки петнайсет минути — отбеляза Пайпър.
— На всеки дванайсет — поправи я Нико, макар да не обясни откъде знае това. — По-добре ще е да побързаме. Пърси и Анабет са наблизо и са в опасност. Чувствам го.