Выбрать главу

Продължиха по пътя си. Коридорите се разшириха, а таваните достигнаха шест метра височина. Бяха изрисувани с множество кукумявки, накацали по клоните на бели тополи. Това, че е по-широко, трябваше да успокои Франк, но единственото, за което можеше да мисли, бе бойната тактика. Тунелите бяха достатъчно големи, за да подслонят огромни чудовища, дори гиганти. Имаше задънени коридори навсякъде — идеални за засади. Групата лесно можеше да бъде обсадена. Нямаше да могат да избягат.

Всички инстинкти на Франк му нашепваха да се махне от тези тунели. Това, че не виждаше чудовищата, означаваше само, че те се крият и му готвят капан. Франк обаче не можеше да стори нищо по въпроса. Трябваше да намерят Портите на Смъртта.

Лио приближи пламъка до стените. Франк видя надписи на старогръцки, надраскани по камъка. Не можеше да чете езика, но предположи, че са изписани от поклонниците преди хиляди години молитви и наричания, призоваващи мъртвите. Подът на тунела бе осеян с керамични отломки и сребърни монети.

— Жертвоприношения? — предположи Пайпър.

— Да — съгласи се Нико. — Ако искаш мъртвите да ти се явят, трябва да им дадеш нещо.

— Нека не даваме нищо — предложи Джейсън. Никой не възрази.

— Тунелът е нестабилен — предупреди ги Хейзъл. — Подът може… е, просто ме последвайте и стъпвайте точно там, където стъпвам аз.

Тя продължи напред. Франк вървеше точно след нея, не защото се чувстваше особено смел, а защото искаше да е наблизо в случай, че Хейзъл има нужда от помощта му. Гласовете на бога на Войната отново спореха в главата му. Чувстваше, че наблизо има опасност.

Съвсем наблизо.

Фай Занг.

Спря на място. Този глас… не беше на Арес или Марс. Идваше вдясно от него, все едно някой шепти в ухото му.

— Франк? — прошепна Джейсън зад гърба му. — Хейзъл, спри за малко. Франк, какво не е наред?

— Нищо — отвърна Франк, — просто…

Пилос — каза тогава гласът. — Очаквам те в Пилос.

Все едно отровата се покачи нагоре към гърлото му. Франк бе виждал страшни неща и преди. Бе се изправял срещу самия бог на Смъртта.

Но този глас го ужасяваше по-различен начин. Той отекваше до мозъка на костите му и сякаш знаеше всичко за него — проклятието му, историята му, дори бъдещето, което го очакваше.

Баба му винаги бе уважавала предците си. Това бе китайски обичай. Трябваше да умиротвориш духовете. Да ги приемаш насериозно.

Франк винаги бе смятал суеверията на баба си за нелепи. Но сега промени мнението си. Нямаше съмнение, че в момента разговаря с някой от предшествениците си.

— Франк, не мърдай — Хейзъл прозвуча обезпокоена.

Той погледна надолу и осъзна, че се е канел да излезе от редицата.

За да оцелееш, трябва да водиш — рече гласът. — Когато спрете, ще трябва да поведеш останалите.

— Да ги поведа накъде? — попита той на глас.

Но невидимото присъствие изчезна. Франк усети липсата му, все едно влажността на въздуха рязко е спаднала.

— Хей, човек — попита Лио, — може ли да не ни плашиш така? Благодаря предварително.

Приятелите на Франк го гледаха загрижено.

— Добре съм — успя да каже той. — Просто чух глас.

— Предупредих те — кимна Нико. — Оттук нататък ще става по-лошо. Трябва да…

Хейзъл вдигна ръка, за да ги накара да замълчат.

— Чакайте ме тук.

На Франк това не му хареса, но тя отиде напред сама. Преброи до двайсет и три преди тя да се върне. Лицето й бе изопнато и разтревожено.

— Пред нас има страшна стая — предупреди ги тя. — Не се паникьосвайте.

— Лесно е да го кажеш — промърмори Лио, но последваха Хейзъл в пещерата.

Мястото бе като кръгла катедрала, с толкова висок таван, че се губеше в мрака. Десетки други тунели водеха в различни посоки и във всяка отекваха призрачни гласове. Нещото, което изнерви Франк най-много, бе подът. Той бе оформен като мозайка от кости и скъпоценни камъни — ребра, бедрени кости и кокали от хълбоци, сплетени в гладка повърхност, осеяна с диаманти и рубини. Мозайката напомняше на скелети акробати, предпазващи скъпоценните камъни. Танц на смъртта и богатството.

— Не пипайте нищо — предупреди Хейзъл.

— Нямах и намерение — отвърна Лио.

— А сега накъде? — попита Джейсън, докато оглеждаше изходите.

Този път дори Нико изглеждаше неспокоен.