— Това трябва да е мястото, където жреците призовавали най-силните духове. Един от тези коридори води по-навътре в храма — до третото ниво и до олтара на самия Хадес. Но кой…
— Този — посочи Франк. В далечния край на стаята се бе явил призрак на римски легионер, който им махаше да го последват. Лицето му бе замъглено и неясно, но Франк усети, че духът гледа право към него.
— Защо натам? — намръщи се Хейзъл.
— Не виждате ли призрака? — попита Франк.
— Призрак? — отвърна Нико.
И таз добра! Щом Франк виждаше дух, който децата на Подземното царство не забелязват, нещо определено не бе наред. Почувства се все едно подът вибрира под него.
След това осъзна, че наистина вибрира.
— Трябва да стигнем до изхода — каза той. — Веднага!
Хейзъл едвам го удържа.
— Чакай, Франк! Подът е нестабилен, а под него… дори аз не съм сигурна какво има там. Трябва да подготвя план.
— Побързай тогава — настоя той.
Свали лъка си и подкара Хейзъл напред с цялата скорост, на която бе способен. Лио ги следваше, за да им освети пътя. Останалите бяха най-отзад. Франк знаеше, че плаши приятелите си, но не можеше да се сдържи. Чувстваше, че им остават броени секунди, докато…
Призракът на легионера пред тях изчезна. Пещерата се изпълни с чудовищни ревове — десетки, а може би и стотици врагове идваха от всички посоки. Франк разпозна гърлените крясъци на земеродните, ужасния писък на грифоните, бойните викове на циклопите — звуци, които помнеше от битката за Нов Рим, усилени от ехото под земята и отекващи в главата му дори по-силно от гласовете на баща му.
— Хейзъл, не спирай! — заповяда Нико.
Той отвърза скиптъра на Диоклециан от колана си. Пайпър и Джейсън изтеглиха мечовете си, а чудовищата нахлуха в пещерата. Авангардът от шесторъките земеродни ги атакува с порой от скали, които натрошиха като лед осеяния с кости и скъпоценности под. В центъра на стаята се появи цепнатина, която плъзна право към Лио и Хейзъл.
Нямаха време да внимават. Франк поведе приятелите си и тримата се затичаха по пода на пещерата. Стигнаха тунела на призрака, а над главите им прелетяха камъни и копия.
— Вървете! — извика Франк. — Бързо!
Хейзъл и Лио се скриха в тунела, който май беше единственото място, в което няма чудовища. Франк не бе сигурен, че това е на хубаво.
Едва изминал два метра, Лио се обърна към него.
— А другите?
Цялата пещера се разтърси. Франк погледна назад и куражът му се изпари. В пода бе зейнала петнайсетметрова яма, а от него бяха останали само две костени мостчета. Основната армия чудовища бе на другия край и мяташе каквото може по героите, включително и част от събратята си. Някои се опитаха да минат по мостовете и те заскърцаха под тежестта им.
Джейсън, Пайпър и Нико се намираха от близката страна на пещерата, което бе хубаво. Но бяха обкръжени от циклопи и адски хрътки. Още уроди заприиждаха от коридорите, а грифоните кръжаха под тавана. Пропастта не ги притесняваше ни най-малко.
Тримата герои никога нямаше да стигнат тунела. Дори Джейсън да се опиташе да полети с останалите, щяха да го застрелят.
Франк си спомни гласа на предшественика си.
„Когато спрете, трябва да ги поведеш.“
— Трябва да им помогнем — каза Хейзъл.
Умът на Франк работеше на бясни обороти, като пресмяташе различни бойни тактики. Осъзна какво точно може да стане, как щяха да загубят, дори как точно ще загинат…
Освен ако съотношението на силите не се променеше.
— Нико! — извика той. — Скиптърът!
Нико вдигна скиптъра на Диоклециан и пещерата се озари от пурпурна светлина. От пропастта изпълзяха призраци, други изникнаха от стените — цял римски легион в пълно бойно снаряжение. Те приеха физическа форма на ходещи трупове, но изглеждаха объркани. Джейсън им изкрещя на латински да се прегрупират и да нападнат. Немъртвите се затътриха към чудовищата и ги объркаха за миг, но това нямаше да им помогне много.
Франк се обърна към Хейзъл и Лио.
— Вие, двамата, продължавайте напред.
— Какво? — ококори се Хейзъл. — Не!
— Трябва.
Това бе най-трудното нещо, което Франк бе правил някога, но знаеше, че е единственият им шанс.
— Намерете Портите. Спасете Анабет и Пърси.
— Но… — Лио погледна зад гърба на Франк. — Внимавай!
Франк се наведе, за да избегне порой от скали. Когато се изправи, кашляйки прах, входът на тунела бе изчезнал. Голяма част от стената се бе изпарила и бе оставила купчина камъни.