Выбрать главу

Франк стигна приятелите си точно когато вълна от циклопи се сблъска с тях. Вдигна меча си, за да отблъсне атаката на една огромна циклопска сопа, след което удари чудовището в крака и го блъсна обратно в пропастта. Нападна го друго. Франк го прониза, но загубата на кръв изпиваше силите му. Погледът му се замъгли. Ушите му забучаха.

Смътно осъзнаваше, че Джейсън е от лявата му страна и отблъсква идващите копия и стрели със силата на вятъра. Пайпър бе отдясно и използваше пълната сила на очарователната си магия, като окуражаваше чудовищата да се бият едно с друго или да правят екстремни скокове в пропастта.

— Ще е забавно! — обеща тя.

Неколцина от създанията я послушаха, ала емпусите от другата страна на пропастта блокираха заповедите й. Явно и те владееха очарователната магия. Създанията се бяха събрали толкова плътно около Франк, че той вече почти не можеше да използва меча си. Вонята от дъха и туловищата им едва не го накара да припадне, дори и без да брои стрелата, която стърчеше от рамото му.

Какво трябваше да направи? Имаше план, но мислите му бяха замъглени.

— Тъпи духове! — развика се Нико.

— Нищо не слушат! — съгласи се Джейсън.

Това беше. Франк трябваше да накара духовете да го послушат. Събра всички сили и извика:

— Кохорти, вдигнете щитове!

Зомбитата около него се размърдаха и се наредиха пред Франк в несигурна защитна формация. Все още обаче се движеха бавно като сомнамбули. А и много малко от тях се отзоваха на заповедта му.

— Франк, как го направи? — извика Джейсън.

Главата на Франк се цепеше от болка и той с мъка остана в съзнание.

— Аз съм римски офицер — простена той. — Теб… не те признават. Съжалявам.

Джейсън направи гримаса, но не изглеждаше особено изненадан.

— Как да помогнем?

На Франк му се искаше да знае отговора. Един грифон профуча над него и едва не го обезглави с нокти. Нико го цапардоса със скиптъра на Диоклециан и чудовището се удари в стената.

— Орбем формате! — нареди Франк.

Около две дузини зомбита се подчиниха и опитаха да оформят защитен кръг около Франк и приятелите му. Това бе достатъчно, за да даде малко почивка на героите, но все още имаше твърде много врагове, а повечето призрачни легионери продължаваха да блуждаят като в сън.

— Рангът ми — осъзна Франк.

— Всички тези чудовища са от висок ранг! — отвърна с вик Пайпър, докато пронизваше един див кентавър.

— Не — поклати глава Франк. — Аз съм просто един центурион.

Джейсън прокле на латински.

— Иска да каже, че не може да овладее целия легион. Няма достатъчно висок ранг за това.

— Ами, повиши го! — отвърна Нико, докато въртеше черния си меч срещу друг грифон.

Умът на Франк работеше на бавни обороти. Не разбираше какво иска да каже Нико. Да го повишат?

Но как?

И тогава Джейсън извика с най-ясния и категоричен възможен глас:

— Франк Занг! Аз, Джейсън Грейс, претор на Дванайсетия легион Фулмината, издавам последната си заповед! Подавам оставка като претор и връчвам титлата на теб с всички извънредни правомощия, произтичащи от този ранг! Поеми командването на легиона!

Франк се почувства все едно някъде в Дома на Хадес е зейнала врата, през която е долетял свеж въздух. Раната в ръката му престана да го боли. Мислите му се проясниха. Погледът му — също. Гласовете на Марс и Арес изрекоха едновременно:

Разбий ги!

Франк почти не разпозна гласа си, когато извика:

— Легион, агмен формате!

Всички мъртви легионери в пещерата изтеглиха мечове и вдигнаха щитове. Те се завтекоха към Франк, като започнаха да секат чудовищата наоколо, докато не застанаха рамо до рамо с другарите си и не оформиха стройна бойна формация. Камъни, копия и огън полетяха към тях, но сега Франк имаше дисциплинирани войници, които го бяха скрили зад стена от бронз.

— Стрелци! — извика Франк. — Еякуларе фламас!

Не знаеше дали заповедта му ще проработи. Лъковете на зомбитата едва ли бяха в добро състояние. За негова голяма изненада обаче няколко десетки призраци пуснаха едновремено стрелите си. Остриетата на оръжията им пламнаха едновременно и посяха смърт в редиците на чудовищата. Циклопите паднаха, кентаврите рухнаха. Един телкин се разврещя от болка и започна да тича в кръг с горяща стрела в главата си.