Франк чу как някой зад гърба му се смее. Обърна се и не повярва на очите си. Нико ди Анджело се усмихваше!
— Така вече е по-добре! — викна той. — Нека ги нападнем!
— Кунеум формате! — извика Франк. — Напред с копията!
Армията зомбита се сгъсти в центъра и оформи нещо като чук, създаден, за да разбие редиците на врага. Те наведоха заплашително копия и тръгнаха напред.
Земеродните изкрещяха и започнаха да мятат камъни, а циклопите заудряха с юмруци по щитовете. Зомбитата обаче вече не се даваха лесно. Те имаха нечовешка сила и не отстъпваха и пред най-силните атаки. Скоро подът се покри с прах от съществата. Редицата копия разкъса врага като чифт масивни челюсти, които сдъвкваха с еднаква сила и великани, и змии, и адски хрътки. Стрелците свалиха грифоните от небето и предизвикаха хаос в основните редици на чудовищната армия около пропастта. Силите на Франк овладяха техния край от пещерата. Един от каменните мостове се срина, но чудовищата продължиха да прииждат по другия.
— Джейсън! — извика той. — Можеш ли да прелетиш с няколко легионери от другата страна? Врагът отляво е отслабен, виждаш ли? Използвай това!
— С удоволствие — усмихна се Джейсън.
Трима мъртви римляни се надигнаха във въздуха и прелетяха над пропастта. След това още трима се присъединиха към тях. Най-накрая самият Джейсън прелетя от другата страна и посече заедно с войниците няколко много изненадани телкини. Страх плъзна сред редиците на врага.
— Нико — нареди Франк, — вдигни още мъртви. Не ни достига численост.
— Това да искаш от мен — отвърна Нико и вдигна скиптъра на Диоклециан, който светна в лилаво.
Още призрачни римляни излязоха от стените, за да влезнат в битката.
От другата страна на пропастта емпусите не спираха да раздават заповеди на език, който Франк не разбираше, но смисълът им бе ясен. Опитваха се да повдигнат бойния дух на чудовищата и да ги подкарат по моста.
— Пайпър! — извика Франк. — Спри емпусите! Имам нужда от малко безредие!
— Мислех, че никога няма да поискаш — отвърна сладко тя, след което засипа демоните с обиди. — Гримът ти е размазан! Приятелката ти каза, че си грозна! Онази там се плези зад гърба ти!
Скоро вампирките се изпокараха и започнаха да се бият помежду си, забравили всякакви заповеди.
Легионерите пристъпиха напред, поддържайки напрежението. Трябваше да превземат моста преди Джейсън да се изтощи.
— Време е да ги поведа — реши Франк, вдигна меча си и се втурна в атака.
LXVIII. Франк
Франк не забеляза, че блести. По-късно Джейсън му каза, че благословията на Марс го е обляла с червена светлина като във Венеция. Копията не можеха да го докоснат. Камъните някак не го улучваха. Въпреки стрелата в бицепса си, Франк никога не бе чувствал такава енергия.
Първият циклоп, на когото попадна, рухна като на шега. Франк го разполови на две от рамото до кръста и огромното създание стана на прах. Следващият циклоп отстъпи нервно назад, затова Франк отряза краката му и го събори в пропастта. Останалите чудовища от техния край на пропастта се опитаха да отстъпят, но легионът ги погуби.
— Формация Тецубо! — извика Франк. — Като един, напред!
Франк последен мина по моста. Мъртвите го последваха, вдигнали щитове от всички страни и над главите си, отблъскващи всяка атака. Когато последните зомбита пресякоха пътя, каменният пост се срина в мрака, но това вече нямаше значение.
Нико не спираше да призовава още и още легионери, които да се присъединят в битката. По време на Империята хиляди римляни бяха служили и загинали в Гърция. Сега всички те се връщаха, призовани от скиптъра на Диоклециан.
Франк продължи напред, като унищожаваше всичко по пътя си.
— Ще те изпепеля! — изпищя един телкин, като размахваше отчаяно стъкленица с гръцки огън.
Франк го съсече. Докато телкинът падаше, момчето изрита стъкленицата към пропастта, преди да е избухнала. Една емпуса го одра по гърдите, но той не усети нищо. Съсече я и продължи напред. Болката не бе важна. Провалът бе немислим.
Бе водач на легиона и правеше това, за което е роден — да се бори с враговете на Рим, да защити наследството си, да спаси живота на приятели и бойни другари. Той бе претор Франк Занг.
Бойците му разпръснаха враговете и попречиха на всеки техен опит да се съберат отново. Джейсън и Пайпър се биеха до него и викаха предизвикателно към изчадията. Нико мина през последната група земеродни и ги превърна в купчини мокра глина с черния си меч от стикска стомана.