Невестулката до нея започна да цвърчи нетърпеливо. Хейзъл се изкуши да блъсне глупавото животинче в морето.
„Не мога да овладея дори сънищата си — искаше да извика тя. — Как тогава се очаква да овладея Мъглата?“
Чувстваше се толкова нещастна, че дори не забеляза Франк, докато не застана точно до нея.
— По-добре ли си? — попита той.
Хвана ръката й и пръстите му напълно покриха нейните. Хейзъл не можеше да повярва колко по-едър е станал. Беше се превръщал в какви ли не животни и тя не очакваше, че трансформациите му могат отново да я изненадат… но най-сетне ръстът бе настигнал теглото му. Вече никой нямаше да му каже, че е пълничък или пухкав. Сега имаше телосложението на професионален атлет, широкоплещест и як, здраво стъпил на краката си. Походката му също бе различна, далеч по-уверена.
Това, което бе извършил на моста във Венеция, бе изумително. Хейзъл все още бе втрещена. Нито тя, нито Нико бяха видели битката с очите си, но никой на борда не се усъмни в думите на Франк. Цялото му излъчване се бе променило. Дори Лио спря с шегите по негов адрес.
— Аз… добре съм — успя да каже Хейзъл. — А ти?
Той се усмихна и ъгълчетата на очите му се свиха.
— По-висок съм. Но иначе съм добре. Не съм се променил. Не и… как да кажа. Вътрешно съм си същият.
В гласа му се долови нотка от съмненията, които доскоро го измъчваха. Това бе гласът на нейния Франк, който винаги се страхуваше, че ще оплеска нещата.
Хейзъл се почувства облекчена. Тя обичаше тази негова страна. Първоначално видът му я бе изплашил. Опасяваше се, че промяната е засегнала и душата му. Но сега вече бе спокойна. Въпреки огромната си сила, Франк си оставаше същият добродушко. Все още бе раним. Все още й доверяваше най-голямата си слабост — вълшебното дърво, което Хейзъл носеше в джоба до сърцето си.
— Знам и се радвам за това — стисна ръката му тя, — но не за теб се тревожа.
— Ясно — отвърна Франк. — Как е Нико?
Всъщност тя мислеше за себе си, но проследи погледа на Франк към върха на мачтата, където бе застанал Нико.
Той твърдеше, че обича да стои на пост заради силното си зрение, но Хейзъл знаеше, че не това е истинската причина. Там горе Нико можеше да бъде сам, на спокойствие. Останалите му бяха предложили каютата на Пърси, понеже Пърси… отсъстваше. Нико обаче категорично отказа. Сега прекарваше по-голямата част от времето си на такелажа, където не му се налагаше да общува с останалите герои от екипажа.
След като във Венеция го бяха превърнали в растение, бе станал още по-затворен и мрачен.
— Не зная — призна тя, — той е преживял много. Плениха го в Тартара, а после го затвориха в делва. Накрая Пърси и Анабет паднаха пред очите му…
— А той бе принуден да обещае, че ще ни отведе в Епир — кимна Франк. — Пък и имам чувството, че не е много отборен играч.
Франк се протегна. Преди няколко дни си бе купил тениска с изображение на кон и с надпис ПАЛИО ДИ СИЕНА и тя вече му бе омаляла. Докато се протягаше, стегнатият му корем се разкри и Хейзъл се улови, че го зяпа.
Бързо откони поглед. Лицето й пламна.
— Нико е единственият ми роднина — каза тя. — Знам, че не е лесен характер, но… благодаря ти, че си мил с него.
— Не бил лесен характер — усмихна се Франк. — Видя баба ми във Ванкувър. Ето това е нелесен характер!
— Баба ти е чудесна жена!
Без предупреждение Гейл ги приближи, пръдна, а след това си замина доволна от себе си.
— Отвратително! — размаха ръка Франк, за да прогони миризмата. — В крайна сметка какво търси това нещо тук?
Хейзъл почти се зарадва, че не са на твърда земя. Както се бе развълнувала, сигурно щеше да изкопае цяло съкровище от злато и скъпоценни камъни.
— Хеката е изпратила Гейл да ни наблюдава — каза тя.
— Че какво има да наблюдава?
Хейзъл се опита да се успокои, уповавайки се на присъствието на Франк, на новопридобитата му аура на сила и стабилност.
— Не зная — каза накрая тя. — Предстои ни някакво изпитание.
И тогава корабът рязко се наклони напред.
XXVI. Хейзъл
С Франк паднаха заедно, а Хейзъл успя да приложи сама на себе си метода на Хаймлих, като удари корема си с дръжката на собствения си меч, след което се сви на палубата, стенейки и кашляйки. Устата й се изпълни с вкуса на отровата на катоблепоните.