През мъгла от болка чу как фигурата на носа на кораба, главата на бронзовия дракон Фестус, кашля разтревожено и бълва огън.
Все още замаяна, Хейзъл се запита дали не са се ударили в айсберг, но после си даде сметка, че е малко вероятно да се намери такъв насред Адриатическо море, и то в разгара на лятото.
Корабът се наклони наляво с оглушителен трясък, все едно се чупеха телефонни стълбове.
— Ах! — извика Лио някъде иззад нея. — Това чудо яде греблата!
Това чудо — помисли си Хейзъл. Какво ли ги бе нападнало? Опита да се изправи, но нещо голямо и тежко притискаше краката й. Разбра, че това е Франк, който сумтеше, докато се мъчеше да се освободи от купчина въжета.
Всички останали бяха в бойна готовност. Джейсън ги прескочи с изваден меч и се затича към кърмата. Пайпър вече бе на квартердека, изстрелваше храна от корнукопията си и викаше:
— Хей! Хей! Изяж това, тъпа костенурко!
Костенурка?
Франк помогна на Хейзъл да се изправи.
— Добре ли си?
— Да — излъга тя, докато се държеше за стомаха. — Върви!
Франк се затича и свали в движение раницата си, която се превърна в лък и стрели. Докато стигне носа на кораба, вече бе изстрелял една стрела и пускаше втора.
В това време Лио бясно щракаше по контролния пулт на кораба.
— Греблата не реагират! Махнете я от тях! Бързо!
Лицето на Нико, който стоеше на такелажа, бе застинало в изненада.
— Стикс, това нещо е огромно! — извика той. — Наляво! Завийте наляво!
Тренер Хедж се появи последен на палубата, но компенсира това с ентусиазъм. Той се покатери по стълбите, размахал бейзболната си бухалка, галопира до кърмата и скочи на перилата с козите си копита, без да спира да крещи:
— Ха! ХА!
Хейзъл с олюляване се присъедини към приятелите си. Корабът се разклати. Още гребла станаха на трески и Нико извика:
— Не, не, не! Ах, ти слузесто, корубесто чудовище такова!
Хейзъл стигна до кърмата и първоначално отказа да повярва на очите си.
Когато чу думата „костенурка“, си представи нещо малко и сладко с размера на ковчеже, застанало върху камък в езерце. Когато чу думата „огромно“, умът й превключи на образа на галапагоската костенурка, която бе видяла веднъж в зоопарка — имаше толкова голяма коруба, че можеше да бъде яхната.
Не си бе представила обаче същество с размерите на остров. Когато видя гигантския купол на черни и кафяви петна, думата „костенурка“ й се стори съвсем неадекватна. Корубата приличаше повече на планина от кости, перли и водорасли, по която се стичаха реки морска вода. От дясната страна на кораба се издигаше друга част от чудовището, голяма като подводница.
В името на ларите на Рим! Та това бе главата й!
Златните й очи бяха с размерите на блата, а зениците й бяха продълговати и черни. Люспите й блестяха като намокрен военен камуфлаж — кафяви, зеленикави и жълти. Червената беззъба паст можеше да погълне Атина Партенос цяла.
Хейзъл видя как костенурката отхапва още дузина гребла.
— Стига! — извика Лио.
Тренер Хедж скочи на корубата и започна да я блъска с бухалката си, като викаше:
— Нà ти, нà ти!
Джейсън отлетя от кърмата и кацна на главата на съществото, след което се опита да пробие кожата между очите с меча си. Острието обаче се хлъзна настрана, все едно се е ударило в покрита с масло стомана. Франк стреля към очите на съществото, но то премигна и отблъсна стрелите. Пайпър започна да изхвърля пъпеши във водата, като викаше:
— Яж, тъпа костенурко!
Тъпа или не, костенурката обаче бе включила Арго II в менюто си.
— Как е успяла да приближи толкова? — попита Хейзъл.
— Явно черупката е невидима за сонара! — вдигна ръце безпомощно Лио.
— Не може ли да излетим? — попита Пайпър.
— С половината гребла изядени? — Лио натисна няколко бутона и завъртя сферата на Архимед. — Трябва да опитам нещо друго.
— Там! — извика Нико отгоре. — Можеш ли да ни изведеш до онези проливи?
Хейзъл погледна в посоката, към която сочеше брат й. На около километър път на изток имаше дълъг къс земя, който се издигаше успоредно на бреговата ивица. Не можеше да е сигурна от това разстояние, но потокът вода там изглеждаше не по-широк от трийсет-четирийсет метра… което означаваше, че Арго II може да се промуши там, но костенурката няма как да успее да провре гигантската си коруба.