— Да, да. — Лио явно го разбра и завъртя Архимедовата сфера.
— Джейсън, махни се от главата на това чудо! Имам идея!
Джейсън все още удряше лицето на костенурката, но когато чу, че Лио има идея, реши да постъпи разумно и отлетя оттам с цялата бързина, на която бе способен.
— Тренер, хайде! — извика Джейсън.
— Не, ще се оправя! — кресна Хедж, но Джейсън го хвана през кръста и го отнесе. За жалост, треньорът се съпротивляваше доста бурно и Джейсън изтърва меча си в морето.
— Тренер! — оплака се той.
— Какво? — извика Хедж. — Размеквах я!
Костенурката цапардоса кораба с огромната си глава и едва не изхвърли екипажа от борда. Хейзъл чу зловещ звук, все едно килът се е пукнал.
— Само още минутка! — викна Лио, докато ръцете му шареха по конзолата.
— След още минутка нас няма да ни има! — изстреля и последната си стрела Франк.
— Махни се! — скара се Пайпър на костенурката.
За миг заповедта й подейства. Костенурката се отдръпна от кораба и потъна под водата. Миг по-късно обаче се върна и отново стовари главата си върху него.
Джейсън и тренер Хедж се приземиха на палубата.
— Добре ли си? — попита Пайпър.
— Бива — промърмори в отговор Джейсън. — Обезоръжен, но жив.
— Огън по черупката! — извика отново Лио и завъртя контролера. Хейзъл помисли, че кърмата е избухнала. Огнени струи покриха главата на костенурката, а корабът се стрелна напред и отново събори Хейзъл.
Когато се изправи на крака, тя видя, че Арго II пори вълните с невероятна скорост и оставя огнена следа зад себе си като ракета. Костенурката вече бе изостанала на стотина метра зад тях, а главата й пушеше.
Чудовището изрева сърдито и се спусна подире им. Плавниците му запляскаха по водата с такава сила, че започна да ги настига.
— Трябва да я разсеем — прошепна Лио, — иначе никога няма да стигнем целта си!
— Да я разсеем — повтори Хейзъл.
След това се съсредоточи и си помисли: „Арион!“.
Нямаше идея дали ще се получи, но веднага забеляза нещо на хоризонта — петно от светлина и пяна. То мина през Адриатика като стрела и след миг Арион застана на палубата.
Богове на Олимп — помисли си Хейзъл. — Обичам този кон.
Естествено — сякаш изпръхтя в отговор Арион. — Не си глупава.
Хейзъл се покатери на гърба му.
— Пайпър, ще ми трябва очарованието ти.
— Като си помисля, че някога харесвах костенурките — промърмори Пайпър и прие подадената й ръка. — Но вече не!
Хейзъл пришпори Арион. Той скочи от кораба и започна да препуска по вълните. Костенурката бе много бърз плувец, но не колкото Арион. Хейзъл и Пайпър профучаха около главата й. Хейзъл размахваше меча си, а Пайпър крещеше разнообразни заповеди като:
— Гмурни се! Завий наляво! Погледни зад себе си!
Мечът не свърши никаква работа. Всяка от заповедите действаше за не повече от миг, но определено успяха да ядосат костенурката. Арион също цвилеше презрително, докато исполинското влечуго се опитваше да го захапе, но беззъбите му челюсти щракаха напразно.
Скоро изчадието забрави напълно за Арго II. Хейзъл не спираше да го мушка в главата, а Пайпър раздаваше заповеди и използваше корнукопията, за да го цели с кокосови орехи и печени пилета, които отскачаха от очните ябълки на влечугото.
В мига, в който Арго II навлезе в проливите, Арион преустанови тормоза си и препусна подир кораба. Миг по-късно вече бе на палубата.
Ракетният огън бе изгаснал, въпреки че бронзовите отвори на оръдието още пушеха от кърмата. Арго II продължи напред, носен от платната си, но планът им бе успял. Бяха в безопасност в плитчините. От едната им страна имаше длъгнест каменист остров, а от другата — високи бели скали, където можеха да спуснат котва. Костенурката спря на входа на проливите и ги загледа кръвнишки, но не направи опит да влезе. Очевидно бе, че корубата й е прекалено голяма.
Хейзъл слезе от коня и Франк я прегърна силно.
— Добра работа!
— Благодаря — изчерви се тя.
Пайпър слезе до тях.
— Лио, откога имаме реактивни двигатели?
— Ох, това ли… — Лио се опита да се направи на скромен, но не успя. — Измислих ги в свободното си време. Щеше ми се да можем да поддържаме тази скорост за по-дълго, но поне се измъкмахме.