— А и изпече главата на костенурката — похвали го Джейсън. — Какво обаче ще правим сега?
— Ще я убием! — отвърна тренер Хедж. — Защо ли изобщо питаш? Вече сме на безопасно разстояние от нея и можем да стреляме с балистата! Готови ли сте за стрелба, герои?
— Тренер, преди всичко трябва да кажа, че заради теб изгубих меча си — намръщи се Джейсън.
— Хей! Не съм те молил за евакуация!
— Второ, не смятам, че балистата ще помогне. Черупката е по-здрава от кожата на Немейския лъв. Главата не е много по-мека.
— Значи ще й пуснем бомба в корема — заключи тренерът. — Нали така взривихте онази скарида в Атлантическия океан!
Франк се почеса по главата.
— Може и да проработи, но тогава ще имаме гигантски труп, който ще блокира входа на протока. С изядени гребла не можем да летим. И как ще се измъкнем?
— Ти само оправи греблата — нареди тренерът. — Или просто ще минем от другата страна, галош такъв.
— Какво е галош? — попита объркан Франк.
— Хора! — обади се Нико от мачтата. — Не мисля, че ще можем да минем от другата страна. Вижте.
Той посочи отвъд носа. На около половин километър от тях островът и земята се съединяваха в тясно V.
— Не сме в проливи — разбра Джейсън, — а в задънена улица.
Хейзъл усети как я полазват тръпки. Гейл се изправи на задните си крачка върху перилата и я загледа очаквателно.
— Това е капан — прошепна тя.
— Не, не — отвърна Лио. — Най-много да се наложи да направим малко ремонт. Ще изгубим една нощ, но ще полетим отново.
Костенурката изрева от изхода на проливите. Не изглеждаше като да си тръгва.
— Е — сви рамене Пайпър, — поне не може да ни стигне. Тук сме в безопасност.
Ето това бяха думите, които никой полубог не бива да изрича. Още не бе затворила уста, когато една стрела се заби в главната мачта на сантиметри от лицето й.
Екипажът се опита да се скрие, с изключение на Пайпър. Тя замръзна, втренчена в стрелата, която едва не бе продупчила носа й.
— Пайпър, скрий се! — изсъска Джейсън.
Но повече стрели не последваха. Франк разгледа ъгъла, под който стрелата се бе забила, и посочи към върха на скалите.
— Там горе — каза той. — Стрелецът е само един. Виждате ли го?
Слънцето блестеше в очите й, но Хейзъл забеляза малка фигурка на ръба на скалите. Бронзовите му доспехи сияеха.
— Кой по дяволите е този? — попита Лио. — И защо стреля по нас?
— Момчета — обади се с треперлив гласец Пайпър, — има бележка.
Хейзъл чак сега забеляза пергамента, увит около стрелата. Не бе сигурна защо, но това я разгневи. Тя изтича до бележката и я разви.
— Хейзъл? — попита Лио. — Сигурна ли си, че това е безопасно?
Тя прочете бележката на глас.
— Първият ред гласи „Не мърдайте и ми дайте това, което искам“.
— Какво има предвид пък този? — оплака се тренер Хедж. — Не сме мръднали, ако не се брои, че залегнахме. А и откъде да знам какво иска. Ако е пица, не мога да му помогна.
— Има и още — продължи Хейзъл. — „Това е обир. Изпратете двама от своите на върха на скалата с всичките си ценности. Не повече от двама. Оставете коня долу. Не летете. Без номера. Само се изкатерете.“
— Да се изкатерим? — попита Пайпър. — Но накъде?
— Натам — посочи Нико.
Дълги и тесни стълби се виеха по скалите към върха. Костенурката, задънения пролив, върха… Хейзъл се досети, че не за пръв път авторът на писмото извършва подобен обир.
Тя се прокашля и продължи.
— „Имам предвид всички ваши ценности. Ако откажете, ще ви унищожа с костенурката си. Имате пет минути.“
— Използвайте катапултите! — предложи тренер Хедж.
— „Послепис — продължи Хейзъл. — Не си и помисляйте да използвате катапултите!“
— Проклятие! — извика сатирът. — Този наистина си го бива.
— Бележката подписана ли е? — попита Нико.
Хейзъл поклати глава. Бе чувала подобна история в лагер „Юпитер“, за някакъв крадец, който работел с огромна костенурка. Както винаги обаче, когато информацията й трябваше, не можеше да си спомни детайлите. Невестулката Гейл я наблюдаваше и очакваше действията й.
Изпитанието още не бе минало, разбра Хейзъл. Да разсее костенурката не бе достатъчно. Не бе показала с нищо, че може да манипулира Мъглата.