Выбрать главу

Беше сметнал, че Нико е примамка. Беше прав. Сега, когато брат й беше в безопасност, Хейзъл можеше да разбере предпазливостта му. Въпреки това не знаеше какво да мисли за него. Ами ако попаднеха в напечена ситуация на върха на хълма? Дали Джейсън нямаше да сметне, че Хейзъл трябва да бъде жертвана в името на успеха на подвига?

Погледна нагоре. Не можеше да види крадеца, но почувства, че ги очаква. Хейзъл беше сигурна, че може да създаде достатъчно скъпоценности, с които да впечатли дори и най-алчния обирджия. Запита се дали призованите съкровища ще са прокълнати. Така и не бе сигурна дали проклятието е изчезнало след първата й смърт в Аляска. Сега настъпи моментът да разбере. Всеки, който бе способен да ограбва безпомощни герои с помощта на гигантска костенурка, заслужаваше малко лош късмет.

Порът Гейл скочи от рамото й и притича напред. След което погледна назад и излая.

— По-бързо от това не мога! — отвърна Хейзъл.

Не можеше да се отърве от чувството, че животинката очаква с нетърпение провала й.

— Тази работа с Мъглата — обади се Джейсън, — успя ли да й хванеш цаката?

— Не — призна си Хейзъл.

Не искаше да мисли за провалите си — чайката, която отказа да се превърне в дракон, бухалката на тренер Хедж, която не искаше да стане на хотдог. Просто не можеше да повярва, че това е възможно.

— Ще се справиш — увери я Джейсън.

Тонът му я изненада. Това не бе коментар, подхвърлен просто така, за да я накара да се почувства по-добре. Звучеше наистина уверен в нея. Продължи да се катери, но си представи как я гледа с пронизващите си сини очи, стиснал челюсти.

— Как можеш да си толкова сигурен? — попита тя.

— Така го чувствам. Имам усета да преценявам какво могат да свършат хората и по-конкретно героите. Хеката нямаше да те избере, ако не вярваше в силите ти.

Това трябваше да накара Хейзъл да се почувства по-добре, но не се получи.

Тя също имаше усет за хората и разбираше какво мотивира приятелите й — дори брат й Нико, който не бе лесен за разбиране.

Джейсън обаче бе неразгадаем за нея. Всички казваха, че е роден водач и наистина сега я караше да се чувства като ценен участник в отбора. Но какви бяха неговите способности?

Не можеше да сподели с никой съмненията си. Франк се възхищаваше от него, Пайпър бе хлътнала до уши, Лио бе най-добрият му приятел. Дори Нико го следваше безпрекословно.

Но Хейзъл не можеше да забрави, че Хера бе направила първия ход във войната с гигантите именно с Джейсън. Царицата на Олимп го бе подхвърлила в лагера на нечистокръвните и с това бе започнала цялата верига събития, с която да спре Гея. Защо бе избрала Джейсън? Нещо подсказваше на Хейзъл, че той е спойката на отбора. С него щеше да бъде направен и последният ход.

През огън или буря ще премине светът. Това гласеше пророчеството. Хейзъл се боеше от огъня, но бурите я плашеха още повече. Джейсън Грейс можеше да предизвика огромна буря.

Тя погледна нагоре и видя ръба на скалата само на няколко метра над нея. Стигна върха изпотена и останала без дъх. Дълга и стръмна падина се спускаше надолу към острова и бе осеяна с гъсти маслинови дървета и варовикови скали. Нямаше и следа от цивилизация.

Краката на Хейзъл трепереха от изкачването. Гейл любопитна оглеждаше всичко наоколо. Невестулката пръдна и хукна към най-близките гъсталаци. Много под тях Арго II изглеждаше като играчка в канала. Хейзъл не разбираше как е възможно някой да изстреля стрела толкова точно от толкова високо, като успешно пресметне вятъра и отражението на слънцето във водата. В устието на проливите огромната коруба на костенурката блестеше като излъскана монета.

Джейсън също стигна. Не изглеждаше като да е уморен от изкачването.

— Къде… — отвори уста той.

— Тук! — отвърна непознат глас.

Хейзъл потръпна. На около десет метра от тях се бе появил мъж, нарамил лък и колчан със стрели. В ръцете си държеше старовремски пистолети за дуел. Бе обут във високи кожени ботуши, кожени бричове и пиратска фланелка. Къдравата му червена коса бе като на малко дете, а зелените му очи блещукаха дружелюбно. Долната част от лицето му обаче бе скрита от червена кърпа.

— Добре дошли! — привества ги бандидът и насочи пищовите си към тях — парите или живота!