Хейзъл бе сигурна, че допреди секунда човекът го нямаше там. Просто се бе материализирал, все едно си е свалил мантията невидимка.
— Кой си ти? — попита Хейзъл.
— Скирон, разбира се! — засмя се бандитът.
— Хирон? — попита Джейсън. — Като кентавъра?
— СКИ-рон — завъртя очи нагоре бандитът. — Син на Посейдон! Невероятен крадец и страхотен човек! Но това няма значение. Не виждам никакви скъпоценности! — Той извика последното така, все едно е страхотна новина. — Значи искате да умрете! — добави и така даде да се разбере кое му е страхотното.
— Чакай — извика Хейзъл. — Имаме скъпоценности. Но как може да сме сигурни, че ще ни пуснеш, ако ти ги дадем?
— Винаги питат това — отвърна Скирон. — Е, кълна се в реката Стикс, че няма да ви застрелям, ако ми дадете ценностите си. Ще ви върна долу.
Хейзъл погледна разтревожено Джейсън. Въпреки че се бе заклел в Стикс, Скирон не звучеше все едно наистина смята да ги пусне живи.
— Ами ако се бием с теб? — попита Джейсън. — Няма как да ни нападнеш и да задържиш кораба в плен едновре…
БУМ! БУМ!
Стана толкова бързо, че на Хейзъл й отне известно време да възприеме случилото се. От главата на Джейсън се издигна струя пушек. Точно над лявото му ухо се бе появила драскотина като ивица боя. Единият от пистолетите на Скирон сочеше право в лицето му, а другият — надолу, към Арго II.
— Какво направи? — успя да попита Хейзъл.
— Не бой се — разсмя се Скирон. — Ако можеше да виждаш толкова надалеч, щеше да забележиш дупка на палубата, между краката на едричкото момче с лъка.
— Франк!
— Щом казваш — сви рамене Скирон. — Това бе само демонстрация. Опасявам се обаче, че нещата могат да станат и много по-сериозни.
Той завъртя пистолетите си. Предпазителите им изщракаха и Хейзъл изпита мрачната увереност, че оръжията са презаредени.
— С това — вдигна вежди Скирон — искам да ти отговоря, че мога едновременно да ви нападна и да задържа кораба като заложник. Амунициите ми са от небесен бронз и поразяват героите. Вие двамата ще умрете първи, с едно просто бум-бум, а след това спокойно ще мога да се целя в приятелите ви. Обожавам да стрелям по живи мишени. Много по-забавно е, докато търчат насам-натам и пищят от ужас!
Джейсън докосна новата бразда, която куршумът бе оставил в косата му. Не изглеждаше много уверен в себе си.
Коленете на Хейзъл омекнаха. Франк бе най-добрият стрелец, когото познаваше, но този Скирон бе направо нечовешки.
— Ти си син на Посейдон? — успя накрая да каже тя. — Щях да предположа, че си дете на Аполон заради стрелбата.
Кожата около очите му се набръчка от широката усмивка.
— Благодаря за похвалата! Тайната е в многото тренировки. Няма как обаче да опитомиш гигантска костенурка, ако не си син на Посейдон. Аз, разбира се, бих могъл да съборя кораба ви и с вълна, но това е много трудно и далеч не толкова весело колкото засадите и стрелбата.
Хейзъл се опита да събере мислите си, но бе трудно с двете димящи дула под носа й.
— А за какво е кърпата? — попита тя.
— За да не ме разпознаят! — отвърна Скирон.
— Но ти вече ни се представи — обърка се Джейсън. — Каза, че си бандитът Скирон.
Бандитът Скирон се ококори.
— Но как… о, да. Вярно, че го направих.
Той свали пистолета си и се почеса по главата с другия.
— Мърлява работа от моя страна. Съжалявам. Явно съм изгубил тренинг. Не е лесно да се върнеш от мъртвите. Нека опитаме отначало.
Той отново насочи пистолетите си към тях и изкрещя:
— Стойте и ми донесете всичките си скъпоценности! Аз съм неизвестен бандит! Името ми не ви трябва!
Неизвестен бандит… Хейзъл си спомни всичко.
— Тезей… Той те е убил в миналото.
— За какво трябваше да го споменаваш? — увиснаха раменете на Скирон. — Толкова добре ни вървеше приказката!
— Хейзъл, знаеш ли историята на този тип? — намръщи се Джейсън.
Тя кимна, макар детайлите все още да й убягваха.
— Тезей го срещнал по пътя за Атина. Скирон убивал жертвите си с…
Беше нещо, свързано с костенурката, но Хейзъл не можеше да си спомни.
— Тезей беше един мошеник! — оплака се Скирон. — Не желая да разговарям за него. Така или иначе, вече се върнах от света на мъртвите. Гея ми обеща, че мога да остана на бреговата ивица, докогато си искам, и да ограбвам всички герои, които минат оттук! Това и правя! А сега, докъде бяхме стигнали?