— За какво? — присви очи Скирон. — Какво има толкова да му мислите?
— Това е важно решение — отвърна тя. — Кой да вземе левия крак и за кого да остане десния. Трябва да го обсъдим.
Видя, че бандитът се усмихва под маската си.
— Ами добре тогава — отвърна той. — Понеже съм щедър по природа ще ви отпусна цели две минути.
Хейзъл изскочи от купчината съкровища. Отведе Джейсън колкото се може по-надалеч — на около петнайсет метра надолу по скалата. Надяваше се бандитът да не може да ги чуе оттук.
— Скирон рита жертвите си от върха на скалата — прошепна тя.
— Какво? — намръщи се Джейсън.
— Когато коленичиш, за да умиеш крака му — обясни му Хейзъл. — Така убива жертвите си. Докато си замаян от ужасната смрад, той те изритва от ръба. Така падаш право в устата на костенурката му.
На Джейсън му отне известно време, за да възприеме чутото. След това погледна към морето отвъд ръба на скалата, където блестеше черупката на исполинското влечуго.
— Значи трябва да се бием — разсъди той.
— Скирон е твърде бърз — каза Хейзъл. — Ще ни застреля като кучета.
— Тогава ще полетя. Когато ме ритне, ще полетя. После, когато ритне и теб, ще те хвана.
Хейзъл поклати глава.
— Ако те изрита достатъчно силно и бързо, ще си твърде зашеметен, за да полетиш. А дори и за успееш, Скирон има очите на стрелец. Ще види, че не падаш, и ще те свали от въздуха с един куршум.
— Тогава… — Джейсън стисна дръжката на меча си, — надявам се имаш друга идея?
На около метър от нея Гейл подаде муцуна от храсталаците, след което се озъби на Хейзъл, все едно да я пита: „Е? Имаш ли идея?“.
Хейзъл се опита да успокои нервите си, за да не призове още злато по погрешка. Спомни си съня с баща си, в който Плутон й бе казал: „Мъртвите виждат това, което искат да видят. Така е и с живите. Това е тайната.“
Разбра какво трябва да направи. Мразеше идеята повече и от пръдливата невестулка и смрадливите крака на Скирон.
— Да, за жалост — отвърна Хейзъл. — Трябва да оставим Скирон да спечели.
— Моля? — попита я Джейсън.
Хейзъл му разкри плана си.
XXVIII. Хейзъл
— Най-после! — извика Скирон. — Това отне доста повече от две минути!
— Извинявай — отвърна Джейсън, — но бе трудно да се разберем за краката ти.
Хейзъл се опита да се съсредоточи и да си представи сцената пред очите на Скирон. Какво иска, какво очаква.
Това бе начинът да използваш Мъглата. Не можеше да принуди някого да види света така, както тя иска. Не можеше да направи реалността на Скирон по-малко реална. Но ако му покажеше това, което иска да види… е, тя бе дете на Плутон. Бе прекарала десетилетия с мъртвите, бе слушала копнежа им по живота, който вече бяха забравили.
Те виждаха това, което искат да видят. Точно като живите.
Плутон бе бог на Подземното царство, а също и на богатствата. Може би двете неща бяха по-свързани, отколкото Хейзъл предполагаше. Нямаше голяма разлика между копнежа и алчността.
Щом можеше да призовава злато и диаманти, защо да не призовеше и нещо повече — видение за света такъв, какъвто хората искат да го видят?
Разбира се, можеше и да бърка. Ако бе така, с Джейсън щяха да свършат като закуска за костенурки.
Тя постави ръка върху джоба на якето си. Дървото на Франк натежа дори повече от обичайното. Вече не пазеше само неговия живот. От нея зависеше съдбата на целия екипаж.
Джейсън пристъпи напред, вдигнал ръце в знак, че се предава.
— Нека бъда пръв, Скирон. Ще умия левия ти крак.
— Добър избор! — размърда косматите си пръсти Скирон. — Може да съм настъпил нещо с него. Усещам нещо под ходилото си. Сигурен съм обаче, че ти ще го почистиш както трябва!
Ушите на Джейсън поаленяха. Хейзъл видя по напрегнатите мускули на врата му, че е готов да зареже целия театър и да сложи край на това с едно замахване на златния си меч. Но тя знаеше, че ако опита, ще загине.
— Скирон? — намеси се тя. — Имаш ли сапун? Вода? Как се предполага да измием краката ти…
— Така! — Скирон завъртя левия си пистолет, който се превърна в пръскалка и парцал. След това ги подхвърли на Джейсън.
— Но това е препарат за миене на стъкла! — отвърна смаяно момчето.
— Не! — намръщи се Скирон. — Това е препарат за миене на различни повърхности. Краката ми определено са такива. Освен това е антибактериален, а имам нужда от това. Повярвай ми, водата няма да помогне за тези…