Скирон отново размърда пръсти и от тях се разнесе отвратително зловоние. Джейсън едва не припадна.
— Богове…
— Ако не ти харесва, можеш да избереш това, което държа с другата си ръка — сви рамене Скирон и размаха десния пистолет.
— Ще го направи — каза Хейзъл.
Джейсън я изгледа кръвнишки, но тя издържа на погледа му.
— Добре — процеди накрая той.
— Отлично! А сега… — Скирон скокна върху най-близкия варовик, който бе с размера на столче. След това погледна към водата и стъпи върху него с миризливия си крак. Изглеждаше като откривател, намерил непозната земя.
— Ще гледам хоризонта, докато се занимаваш с мазолите ми. Така ще е много по-приятно.
— Да бе — отвърна Джейсън, — сигурно.
Момчето коленичи пред бандита. Бе точно на ръба на скалата, лесна жертва за убиеца. Щеше да падне с един ритник.
Хейзъл се концентрира и си представи, че е Скирон, великият бандит. Гледаше надолу към жалкия русокоско, който не представляваше никаква заплаха за него. Бе поредната жертва, още един герой, който е в краката му.
Видя неизбежното в мислите си и призова Мъглата от недрата на земята, така, както правеше с рубините, златото и среброто.
Джейсън използва пръскалката и с насълзени очи започна да търка палеца на Скирон с парцала. Хейзъл не можеше да гледа. Почти пропусна ритника.
Скирон блъсна с крак Джейсън в гърдите и младежът полетя назад, размахал ръце. Викът, който нададе, секна, когато чудовищната костенурка се надигна от водата и го налапа на една хапка, след което потъна обратно под повъхрността. Алармите на Арго II запищяха, а приятелите на Хейзъл се затичаха по палубата, зареждайки катапултите. Хейзъл чу плача на Пайпър, който долетя от кораба.
Бе толкова ужасяващо, че почти изгуби концентрация. Наложи си да раздели ума си на две — една част, съсредоточена в задачата й, и втора, заета с ролята на Скирон.
— Как можа? — извика гневно тя.
— Случват се и такива неща — каза престорено тъжно Скирон, но Хейзъл долови усмивката под червената му кърпа. — Инцидент, нищо повече. Бъди спокойна.
— Приятелите ми ще те убият за това!
— Нека се пробват — отвърна Скирон, — но ти имаш работа за вършене. Десният ми крак чака! Повярвай, миличка. Костенурката ми вече се е наяла. Няма нужда да ритам и теб. Ще бъдеш в пълна безопасност. Освен, разбира се, ако не откажеш.
И той насочи пистолета към нея.
Тя се поколеба, остави се да я види колко е разстроена. Не биваше да се съгласява прекалено лесно, иначе той нямаше да повярва, че е спечелил.
— Не ме ритай — проплака тя, — само не ме ритай!
Очите му се присвиха злобно. Точно това бе очаквал. Тя бе прекършена, смазана и безпомощна. Той, бандитът Скирон, син на Посейдон, бе спечелил отново.
Хейзъл не можеше да повярва, че този човек е брат на Пърси Джаксън. Но след това си спомни, че характерът на Посейдон се менеше и това вероятно се отразяваше на децата му. Пърси бе дете на добрата му природа, на лазурното море, могъщо, но и даващо живот, морето, по чиито вълни корабите можеха да обиколят целия свят. Скирон бе дете на тъмната страна, на морето, което руши и отнася невинни хора в дълбините, което потапя цели кораби и дави екипажите им.
Тя взе пръскалката, която Джейсън бе изпуснал.
— Скирон — изръмжа тя, — от всичко в теб краката ти са най-малко гнусни.
— Просто ги измий — изсъска той, а зелените му очи блеснаха заканително, изгубвайки и най-малката следа от веселост.
Тя коленичи и се опита да не обръща внимание на ужасната смрад. Приведе се на една страна и принуди Скирон да смени стойката си. Представи си обаче, че морето все още е зад гърба й. Задържа това видение, след което отново се премести.
— По-бързо! — кресна Скирон.
Хейзъл потисна усмивката си. Бе успяла да завърти Скирон на сто и осемдесет градуса, но той все още виждаше морето пред себе си, а падината зад гърба си.
След това започна да мие крака му. Бе вършила тежка работа и преди, като например да почисти конюшните на еднорозите в лагер „Юпитер“. Бе се налагало дори да копае тоалетни за легиона. Нищо от това обаче не можеше да се сравнява с противните пръсти на Скирон.
Когато той я ритна, тя падна назад, но се приземи на безопасно място в тревата, на няколко метра от бандита.