— Но… — погледна я объркан Скирон.
Внезапно илюзията изчезна и бандитът остана напълно дезориентиран. Морето бе зад гърба му. Бе успял да ритне Хейзъл надалеч от ръба.
— Как? — Той се намръщи. — Няма значение!
След което свали пистолета си.
— Стой — каза му обаче Хейзъл. — Донесоха ти скъпоценностите.
Джейсън се спусна от небето над главата й и блъсна бандита от ръба. Скирон изпищя, докато падаше, и стреля напосоки, но този път не улучи нищо. Хейзъл стана на крака и изтича до ръба тъкмо навреме, за да види как костенурката се надига и поглъща бандита на една хапка.
— Хейзъл — усмихна се Джейсън, — това беше невероятно. Наистина… Хейзъл!
Но момичето бе паднало на колене, изнемощяло и замаяно. Чуваше как приятелите й викат одобрително в далечината. Джейсън застана над нея, но се движеше като на забавен кадър, а образът му се замъгли. Скреж покри скалите и тревата около нея, а богатствата, които бе призовала, потънаха. Мъглата се завихри.
Какво направих — помисли си тя в паника. — Нещо се обърка!
— Не, Хейзъл — каза дълбок глас зад нея. — Справи се отлично.
Не смееше да диша. Тя бе чувала този глас само веднъж, но си го бе спомняла хиляди пъти. Обърна се и се оказа очи в очи с баща си.
Беше облечен като римлянин, подстригал късата си коса, обръснал ъгловатото си лице. Туниката и тогата му бяха от черна вълна, поръсена със злато. Лицата на измъчени души се подаваха от плата. Тогата му бе поръбена с червено като на сенатор или претор, но ивицата бълбукаше като река от кръв. На пръста си Плутон носеше масивен опал, подобен на късче замръзнала мъгла.
Сватбеният му пръстен, помисли си Хейзъл. Плутон обаче никога не се бе женил за майка й. Боговете не сключваха брак със смъртни. Пръстенът бе символ на брака му с Персефона.
Това ядоса Хейзъл толкова много, че тя се отърси от шока.
— Какво искаш? — грубо попита тя.
Надяваше се тонът й да го обиди, да му го върне за всичката болка, която й бе причинил.
Той обаче само се усмихна.
— Дъще — каза той, — впечатлен съм. Станала си много могъща.
„Не и благодарение на теб“ — искаше да му отговори тя. Не желаше да подскача доволно от комплиментите му като послушно псе, но въпреки това очите й започнаха да парят.
— Мислех, че върховните богове са безсилни — успя да каже. — Че гръцките и римските им страни се борят една с друга.
— Така е — съгласи се Плутон, — но ти ме призова с такава сила, че не можех да не дойда. Дори само за малко…
— Не съм те призовавала.
Но още докато го изговаряше, разбра, че това не е истина. За пръв път бе приела наследството си като дете на Плутон. Бе се опитала да разбере същността на баща си и да използва силите му в пълна степен.
— Когато стигнеш моя дом в Епир — каза Плутон, — трябва да си готова. Мъртвите няма да те приемат с отворени обятия. А магьосницата Пасифая…
— Пацифистка? — попита Хейзъл, но след това разбра, че това трябва да е името й.
— Нея не ще можеш да излъжеш така лесно като Скирон. — Очите на Плутон заблестяха като късчета вулканична скала. — Премина първото изпитание, но Пасифая иска да възроди старото си владение, което ще застраши всички герои по целия свят. Ако не успееш да я спреш в Дома на Хадес…
Образът му премигна и за миг пред нея застана гръцкият бог, с лавров венец в косата и гъста черна брада. Ръце на скелети изригнаха от пръстта в нозете му.
Богът скръцна със зъби и се намръщи. Римският му образ се върна. Ръцете се прибраха в земята.
— Нямаме много време. — Изглеждаше като човек, който се е събудил от жестока треска. — Знай, че Портите на Смъртта са в най-ниските нива на Некромантейона. Трябва да накараш Пасифая да види това, което иска да види. Това е тайната на всяка магия и ти го разбра. Но няма да е тъй лесно, щом се озовеш в лабиринта й.
— Какъв лабиринт? За какво говориш?
— Ще разбереш — обеща той. — И, Хейзъл Левеск… няма да ми повярваш, но аз се гордея със силата ти. Понякога… единственият начин да се погрижа за децата си е като не ги безпокоя.
Хейзъл преглътна ядовития си отговор. Плутон бе поредният безотговорен баща с жалки извинения. Сърцето й обаче затуптя, когато й каза, че се гордее със силата й.
— Върви при приятелите си — нареди Плутон, — те се безпокоят. Още много опасности ви чакат, докато стигнете Епир.