В следващия момент Анабет изтърва скалата и изпищя.
— Не виждам! — Тя докосна лицето си и се огледа паникьосана. Очите й бяха станало млечнобели и слепи. Пърси изтича към нея, а араите започнаха да се кикотят.
Това е проклятието, което изрече Полифем, след като го измами с шапката си невидимка в Морето на чудовищата. Каза, че си Никой, а той не можеше да те види. Сега и ти няма да виждаш нападателите си.
— С теб съм — опита се да я успокои Пърси. Той прегърна Анабет с една ръка, но нямаше представа как да защити нея или себе си от приближаващите араи.
Дузина демони нападнаха от всички посоки, но Боб изрева:
— МАРШ!
Метлата му профуча над главата на Пърси и цялата предна линия на араите бе съборена като кегли. Други заеха мястото им, но Боб бе неуморен и ги направи на прах. Останалите отстъпиха.
Пърси затаи дъх в очакване приятелят им да бъде ударен от някакво ужасно проклятие, но Боб изглеждаше съвсем добре — огромен сребрист бодигард, въоръжен с най-страховитата метла на света.
— Боб, добре ли си? — попита Пърси. — Не си ли прокълнат?
— Няма проклятия за Боб! — съгласи се Боб.
Араите започнаха да кръжат наоколо, загледани в метлата.
Титанът вече е прокълнат. За какво ни е да го измъчваме допълнително? Ти, Пърси Джаксън, лично унищожи спомените му.
Боб наведе копието си.
— Боб, не ги слушай! — извика Анабет. — Те са зли!
Времето се забави. Пърси се запита дали духът на Кронос не е някъде наблизо, скрит в тъмнината и наслаждаващ се на момента, който бе чакал толкова дълго. Пърси отново се почувства като на дванайсет, когато се бе изправил срещу Арес на брега на Лос Анджелис, а над него бе минала сянката на злия титан.
Боб се завъртя. Бялата му коса приличаше на избухнал ореол.
— Спомените ми… Значи си бил ти.
Прокълни го, титане! — подканиха го араите. — Умножи ни със своето отмъщение!
Сърцето на Пърси започна да бие като барабан.
— Боб, това е дълга история. Не исках да бъда твой враг. Опитах се да ти стана приятел.
Като ти отне живота, който си имал — отговориха араите. — Като те остави в двореца на Хадес като жалък чистач на подове!
Анабет стисна ръката на Пърси.
— Накъде? — прошепна тя. — Накъде трябва да бягаме?
Той я разбра. Щом Боб нямаше да ги защити, единственият им шанс бе да бягат.
Но това означаваше, че нямат никакъв шанс.
— Боб, чуй ме — опита отново той. — Араите искат да те разгневят. Те са изтъкани от омразата в мислите ни. Не им давай това, което искат. Ние сме ти приятели.
Но още докато го казваше, Пърси почувства, че е лъжец. Той бе оставил Боб в Подземното царство и след това го бе забравил. Какъв приятел му беше? Използваше го само когато му е нужен, досущ като боговете, които се сещаха за героите само когато им притрябват. Той бе станал същият.
Виж лицето му — изръмжаха араите. — Момчето не може да убеди дори самия себе си. Посети ли те поне веднъж, след като открадна спомените ти?
— Не — отвърна тихо Боб. Долната му устна потрепера. — Само другият идваше от време на време.
— Другият? — не разбра първоначално Пърси.
— Нико — отвърна Боб и го погледна. В очите му се четеше болка. — Нико ми идваше на гости. Разказваше ми за Пърси. Каза, че Пърси е добър. Че е мой приятел. Затова реших да помогна.
— Но… — Гласът на Пърси заглъхна и той се почувства като посечен с божествен бронз. Никога досега не се бе чувствал толкова низък и долен, толкова недостоен да бъде наречен приятел.
Тогава араите решиха да нападнат и този път Боб не ги спря.
XXX. Пърси
— Наляво! — Пърси повлече Анабет със себе си и започна да сече араите, за да им проправи път. Вероятно си навлече около дузина проклятия, но не ги почувства веднага, затова продължи да тича.
Болката в гърдите му обаче се увеличаваше с всяка крачка. Бягаше между дърветата, като водеше Анабет за ръка. Тя не изоставаше въпреки слепотата си. Пърси осъзна какво доверие има тя в него. Не можеше да я разочарова, но не знаеше как да я спаси. Ами ако останеше сляпа завинаги?
Потисна паниката си. Щеше да измисли начин да я излекува след това. Първо трябваше да избягат.
Прилепови криле заплющяха във въздуха над тях. Гневно съскане и тропот на ноктести лапи им подсказа, че демоните са по петите им. Докато тичаха, той съсече едно черно дърво, което падна и смачка няколко дузини араи.