Джейсън я помнеше от лагерния огън, където бе изрекла стиховете от пророчеството, изпратило Джейсън, Пайпър и Лио на първото им общо приключение. Бе обикновена смъртна, а не дете на бог, но по причини, които Джейсън така и не бе разбрал, духът на Делфийския оракул бе избрал нея за свое тяло.
Въпросът обаче бе какво търси при римляните.
Тя пристъпи напред, без да изпуска Рейна от поглед.
— Получи съобщението ми.
— Това е единствената причина да си още жива, грекус — изсъска Октавиан. — Надявам се си дошла, за да обсъдим условията на капитулацията ви.
— Октавиан… — отвори уста Рейна.
— Поне я претърсете! — кресна Октавиан.
— Няма нужда — пресече го Рейна и погледна внимателно към Рейчъл. — Носиш ли оръжия?
— Веднъж ударих Кронос с този ластик — сви рамене Рейчъл, — иначе не.
Римляните не знаеха как да възприемат това. Смъртната не звучеше като да се шегува.
— А приятелят ти? — попита Рейна. — Мислех, че идваш сама.
— Това е Гроувър Андъруд — обясни Рейчъл, — водач на съвета.
— Какъв съвет? — намеси се Октавиан.
— Съветът на чифтокопитните старейшини. — Гласът на Гроувър прозвуча пискливо, все едно е уплашен, но Джейсън подозираше, че сатирът е по-силен, отколкото показва. — Вие, римляните, не почитате ли природата, дърветата? В такъв случай трябва да знаете, че съм упълномощен да бъда защитник на Рейчъл.
— Но без оръжия? — сподави усмивката си Рейна.
— Само флейтата. — Изражението на Гроувър стана замечтано. — Вярно е, че според Пърси моето изпълнение на „Роден да съм свободен“ е опасно оръжие, но пък аз не смятам, че е толкова лошо.
— Още един приятел на Пърси Джаксън — излая Октавиан. — Няма нужда да слушаме повече.
Рейна вдигна ръка, за да го накара да млъкне. Нейните кучета от злато и сребро започнаха да душат въздуха, но останаха спокойни.
— До момента гостите ни казват истината — отговори Рейна, — но знайте, Рейчъл и Гроувър, че ако излъжете, разговорът ще свърши зле за вас. Казвайте каквото имате да казвате.
Рейчъл извади една салфетка от джоба на дънките си.
— Имаш съобщение от Анабет.
Джейсън не бе сигурен, че я е чул правилно. Анабет бе в Тартара. Не можеше да изпраща съобщения на никого, още по-малко на салфетка.
Може би съм паднал във водата и съм се удавил — обади се подсъзнанието му. — Това не е истинско видение, а халюцинация от задгробния живот.
Но сънят изглеждаше много истински. Джейсън чувстваше вятъра, който вееше на покрива, можеше да подуши приближаващата буря. Мълнии проблясваха на Емпайър Стейт Билдинг и се отразяваха в златните доспехи на римляните.
Рейна взе бележката й и вдигна вежди, щом я прочете. Зяпна от изненада. Най-накрая погледна към Рейчъл.
— Това да не е някаква шега?
— Де да беше — отвърна Рейчъл. — Те наистина са в Тартара.
— Но как…
— Не знам — призна си Рейчъл. — Бележката се появи в свещеното ни огнище. Почеркът е на Анабет. Тя помоли да предам бележката лично на теб.
— В Тартара? — размърда се Октавиан. — Как така са в Тартара?
Рейна му подаде писмото. Октавиан промърмори, докато четеше.
— Рим, Арахна, Атина… Атина Партенос?
Той се огледа, вбесен, наоколо, все едно очакваше някой от присъстващите да отрече съдържанието на писмото.
— Поредният гръцки номер! Гърците са известни надлъж и шир с номерата си!
— Защо иска това от мен? — взе обратно бележката Рейна.
— Защото е мъдра — усмихна се Рейчъл, — вярва, че можеш да се справиш, Рейна Авиля Рамирес-Арелано.
Джейсън се почувства все едно са го зашлевили. Никой не използваше пълното име на Рейна. Тя го мразеше. Джейсън се бе опитал да го произнесе само веднъж и тя му бе хвърлила поглед, който, ако можеше, щеше да го убие.
„Това е името на малкото момиченце от Сан Хуан — бе заявила тогава. — Оставих го зад гърба си, когато напуснах Пуерто Рико.“
— Откъде… — намръщи се Рейна.
— Хей — прекъсна я Гроувър, — това означава ли, че инициалите ти са РА-РА?
Ръката на Рейна плъзна към кинжала.
— Не че има значение! — бързо добави сатирът. — Виж, нямаше да рискуваме да дойдем тук, ако не вярвахме в инстинктите на Анабет. Тя знае, че ако римският предводител върне най-великата гръцка статуя в лагера на нечистокръвните, война няма да има.