— Това не е номер — добави Рейчъл. — Не лъжем. Попитай кучетата си.
Металните хрътки не реагираха. Рейна погали замислено главата на Аурум.
— Значи легендата за Атина Партенос е вярна.
— Рейна! — извика Октавиан. — Не можеш наистина да обмисляш това! Стратегията им е ясна, дори статуята все още да съществува! Ние сме на косъм от най-голямата си победа в историята! Можем да унищожим гърците веднъж завинаги! Измислили са тази нелепа задача, за ти отвлекат вниманието. Искат да отидеш на смърт!
Другите римляни се спогледаха и замърмориха. Джейсън си спомни колко убедителен може да бъде Октавиан. Офицерите определено му вярваха. Но Рейчъл Деър погледна спокойно към авгура.
— Октавиан, сине на Аполон, трябва да ме приемеш по-насериозно. Дори римляните са уважавали оракула на баща ти в Делфи.
— И нима ти си Делфийския оракул? — изсмя се Октавиан. — Тогава аз трябва да съм император Нерон!
— Нерон поне е бил музикален — промърмори Гроувър.
Октавиан сви юмруци.
Внезапно вятърът смени посоката си. Той се завихри около римляните със съсък като от змийски гнездо. Рейчъл Деър засия в зеленикава аура, все едно бе осветена от изумруден прожектор. След това вятърът утихна, а аурата изчезна.
Подигравателната усмивка изчезна от лицето на Октавиан. Римляните се размърдаха неспокойно.
— Решението е само твое — продължи Рейчъл, все едно нищо не се е случило. — Нямам пророчество за теб, но мога да видя фрагменти от бъдещето ти. Виждам как Атина Партенос се издига на Хълма на нечистокръвните. Виждам как ти я носиш. — Тя посочи към Рейна. — Освен това Ела запомни стиховете от Сибилските книги…
— Какво? — прекъсна я Рейна — Сибилските книги са унищожени преди векове.
— Знаех си! — удари с юмрук по дланта си Октавиан. — Онази харпия, с която се върнаха! Ела! Знаех си, че дудне пророчества! Сега разбирам всичко. Някак е успяла да запамети копие от Сибилските книги.
— Как е възможно? — поклати глава невярващо Рейна.
— Не зная — призна Рейчъл, — но, изглежда, наистина е така. Ела наистина има страхотна памет и обича книгите. Някога е успяла да прочете вашите предсказания и да ги запамети. Сега единствено тя ги помни.
— А твоите приятели ни излъгаха — изхриптя Октавиан. — Казаха ни, че харпията говори глупости, а после я откраднаха!
— Ела не е твоя собственост! — изсумтя обидено Гроувър. — Тя е свободно същество и иска да бъде в лагера на нечистокръвните. Дори е гадже с моя приятел Тайсън.
— Циклопът — спомни с Рейна. — Харпия, която е гадже с циклоп. Колко интересно.
— Това няма никакво значение! — излая Октавиан. — Харпията знае ценни римски пророчествата! Щом гърците не искат да я върнат, трябва да вземем оракула им за заложник. Стража!
Двама центуриони пристъпиха напред, спуснали копия, но Гроувър изсвири нещо на флейтата си и оръжията им се превърнаха в коледни дръвчета. Стражите ги изпуснаха изненадани.
— Достатъчно! — извика Рейна. Тя рядко повишаваше гласа си. А когато го правеше, всички я слушаха.
— И без това се отклонихме от темата — рече тя. — Рейчъл Деър, ти ми казваш, че Анабет е в Тартара, но въпреки това е успяла да ти изпрати съобщение. Тя иска да отнеса онази статуя от Древните земи във вашия лагер.
— Само римлянин може да я върне и възстанови мира — кимна Рейчъл.
— А защо римляните трябва да искат мир? — попита Рейна. — След като вашият кораб унищожи нашия град?
— И сама знаеш отговора — отвърна Рейчъл. — За да избегнем тази война. За да обединим гръцките и римски същности на боговете. За да победим Гея. Заедно.
Октавиан понечи да каже нещо, но Рейчъл го изгледа по такъв начин, че той млъкна.
— Според Пърси Джаксън — каза Рейна — битката с Гея ще се състои в Древните земи. В Гърция.
— Там живеят гигантите — съгласи се Рейчъл. — Каквато и магия да са замислили, за да пробудят Майката Земя, тя ще се случи в Гърция. Проблемите ни обаче не свършват с Древните земи. Затова извиках и Гроувър.
— Да… — подръпна брадичката си сатирът. — Виждате ли, през последните няколко месеца разговарях с много сатири и нимфи на континента. Всички те ми казват едно и също. Гея се надига. Вече е на ръба на събуждането. Шепне ужасни неща в ушите на наядите и се опитва да ги обърне срещу нас. Предизвиква земетресения, които изтръгват дърветата на дриадите от корените им. Само през последната седмица се е явила в човешки вид на дузина различни места и е изплашила до смърт няколко мои приятели. В Колорадо огромна скала се надигнала и смазала парти понитата като мухи.