— Парти понита? — намръщи се Рейна.
— Това е дълга история — отвърна Рейчъл. — Въпросът е, че когато Гея се надигне, ще го стори навсякъде. Тя вече се е размърдала. Няма да има безопасно място по време на тази битка. Знаем, че първите й цели ще бъдат двата лагера на героите. Тя иска да унищожи всички ни!
— Спекулираш — спокойно каза Октавиан — и се опитваш да ни разсееш. Гърците с основание се боят от нас и сега се опитват да ни объркат. Отново прилагат тактиката с Троянския кон!
Рейна завъртя сребърния пръстен, който винаги носеше. Върху него бяха изобразени меч и факла — символът на нейната майка, богиня Белона.
— Марк — нареди тя, — доведи ми Сципио от конюшните.
— Рейна, недей! — възрази Октавиан, но тя се обърна към гърците.
— Ще сторя това заради Анабет в името на мира между двата лагера. Не мислете обаче, че съм простила обидите ви към нас. Вашият кораб стреля по нашата земя. Вие сте тези, които ни обявиха война, не ние. А сега напуснете.
— Пърси никога не би… — тропна с копито Гроувър.
— Гроувър — прекъсна го Рейчъл, — трябва да вървим.
„Преди да стане твърде късно“ — гласеше тонът й.
След като се върнаха надолу по стълбите, от които бяха дошли, Октавиан се завъртя към Рейна.
— Да не си полудяла?
— Аз съм преторът на легиона — отвърна Рейна. — Смятам, че това е в интереса на Рим.
— Кое? Да умреш? Да нарушиш най-старите ни закони и да навлезеш в Древните земи? Как изобщо смяташ да намериш кораба им, дори да оцелееш в пътуването?
— Ще ги намеря — отвърна Рейна. — Знам, че плават към Гърция и знам откъде ще мине Джейсън. Ще му трябва армия, за да се изправи срещу призраците в Дома на Хадес. Има само едно място, където може да намери такава.
В съня на Джейсън сградата сякаш се разклати под краката му. Той си спомни разговор, който бе водил с Рейна преди години, обещание, което си бяха дали един на друг. Знаеше за какво говори.
— Това е лудост — прошепна Октавиан. — Вече ни нападнаха. Трябва да отвърнем на удара! Онези противни джуджета крадат от запасите ни, тормозят разузнавачите ни… знаеш, че гърците са ги изпратили.
— Може би — отвърна Рейна. — Ти обаче няма да атакуваш без мое разрешение. Продължи да наблюдаваш лагера им. Подсигури позициите ни и събери всички съюзници, които можеш да намериш. Ако успееш да хванеш джуджетата, имаш разрешението ми да ги пратиш в Тартара. Няма обаче да атакуваш лагера на нечистокръвните, докато не се върна.
— Докато те няма, аз ще бъда старшият офицер — присви очи Октавиан. — Знаеш правилата.
— Зная ги — Рейна не звучеше особено щастлива, — но и ти, и останалите чухте заповедите ми.
Тя погледна към центурионите, като ги предизвикваше да оспорят думите й. След това се отдалечи с развято червено наметало, следвана от кучетата си.
Веднага щом си тръгна, Октавиан се обърна към центурионите.
— Съберете всички старши офицери. Искам среща веднага след като Рейна тръгне на това нелепо пътешествие. Ще има някои промени в плановете на легиона.
Един от центурионите отвори уста, за да възрази, но по някаква причина заговори с гласа на Пайпър.
— СЪБУДИ СЕ!
Очите на Джейсън се отвориха и той видя как морската повърхност приближава към него.
XXXIV. Джейсън
Джейсън оцеля, макар и на косъм.
По-късно приятелите му обясниха, че в последния момент са го видели да пада от небето. Не бе имало време Франк да се превърне в орел и да го сграбчи, нито пък да се осъществи какъвто и да е спасителен план.
Само бързата мисъл на Пайпър бе помогнала. Тя бе извикала СЪБУДИ СЕ! с такава сила, че Джейсън се почувства като ударен с електрошок. За милисекундата, която му оставаше до удара, бе успял да призове ветровете и да избегне участта да се превърне в героично петно по повърхността на Адриатическо море.
След като се върна на борда, дръпна Лио настрана и му предложи да сменят курса. За щастие, Лио му имаше достатъчно доверие и не попита защо.