— Странно място за почивка — ухили се той, — но ти си шефът!
Сега, седнал с приятелите си в столовата, Джейсън се чувстваше толкова буден, че се съмняваше да заспи отново в близката седмица. Ръцете му нервно потръпваха и не можеше да спре да потропва с крак. Предполагаше, че с Лио винаги е така, но той поне имаше чувство за хумор.
А след видяното в съня си, на Джейсън не му беше до шеги.
Той им го разказа, докато обядваха, и те притихнаха за достатъчно дълго, че тренер Хедж да довърши своя сандвич с фъстъчено масло и банан и да изяде и чинията.
Корабът проскърцваше, докато плаваше по Адриатика, а оцелелите гребла все още не бяха синхронизирани след атаката на гигантската костенурка. От време на време драконовата глава на Фестус проскърцваше и съобщаваше състоянието на Арго II по говорителите на странен машинен език, който само Лио можеше да разбере.
— Бележка от Анабет — поклати глава невярващо Пайпър. — Не виждам как е възможно това, но…
— Тя е жива — отвърна Лио. — Слава на боговете и ми подай лютивия сос.
— Какво означава това? — намръщи се Франк.
Лио обърса трохите от лицето си.
— Означава да ми подадеш лютивия сос, Франк Занг. Още съм гладен.
Франк му побутна чинийката.
— Не мога да повярвам, че Рейна е решила да ни намери. Да пристъпиш в Древните земи е табу. Ще й отнемат преторската титла.
— Ако оцелее — допълни Хейзъл. — Всички заедно оцеляхме едвам-едвам, въпреки бойния кораб.
— И аз бях с вас — уригна се тренер Хедж. — Не забравяй, че имахте сатир на своя страна, бухтичке.
Джейсън не успя да потисне усмивката си. Тренер Хедж понякога се държеше нелепо, но момчето бе доволно от това, че е дошъл с тях. Спомни си сатира от съня си — Гроувър Андъруд. Не можеше да си представи някой по-различен от тренер Хедж, но и двамата бяха смели по своему.
Това накара Джейсън да се замисли за фавните в лагер „Юпитер“. Може би и те можеха да помагат на римските герои, ако им позволяха. Още една задача в списъка му…
Списъкът. До този момент не бе осъзнал, че има такъв, но откакто напусна лагера на нечистокръвните, не спираше да се чуди как би могъл да направи лагер „Юпитер“ по-… гръцки.
Бе отраснал в лагер „Юпитер“. Бе се справил добре там. Но винаги бе малко нетипичен. Правилата го задушаваха.
Присъедини се към петата кохорта, защото всички му бяха казали да не го прави. Предупредиха го, че това е най-слабото звено в легиона. „Добре, аз ще го направя най-силното.“
Когато стана претор, бе предложил да прекръстят Дванайсетия легион на Първи, за да символизират новото начало за Рим. Идеята едва не бе предизвикала бунт. Нов Рим бе място на традициите — правилата се променяха трудно. Джейсън се бе примирил с това и дори стигна върха в йерархията.
Но сега, след като видя двата лагера, не можеше да потисне чувството, че в лагера на нечистокръвните е щял да научи повече за себе си. Ако оцелееше след войната с Гея и останеше претор, можеше ли да промени нещата към по-добро?
Такъв бе дългът му.
Защо тогава идеята го изпълваше с ужас? Чувстваше се виновен, че е оставил Рейна да управлява сама, но… част от него искаше да се върне в лагера на нечистокръвните с Пайпър и Лио. Почувства се като ужасен водач.
— Джейсън? — попита Лио. — Арго II вика Джейсън. Чуваме ли се?
Осъзна, че приятелите му го гледат очаквателно. Нуждаеха се от увереността му. Независимо от това дали щеше да се върне в Нов Рим, или не, трябваше да се държи като претор.
— Извинявайте. — Той докосна браздата в косата си, оставена му от бандита Скирон. — Да прекосиш Атлантика е много трудно, но аз никога не бих се обзаложил срещу Рейна. Ако някой може да го направи, това е тя.
Пайпър започна да бърка с лъжица в супата си. Джейсън все още се притесняваше от ревността й към Рейна, но когато го погледна, усмивката й бе повече закачлива, отколкото несигурна.
— И аз бих се радвала да видя Рейна отново — каза тя, — но как ще ни намери?
— Не можем ли да й изпратим съощение по Ирида? — вдигна ръка Франк.
— Те не работят много добре — оплака се тренер Хедж. — Връзката е ужасна. Всяка нощ ми иде да сритам тази богиня на Дъгата…
Внезапно се усети и млъкна, а лицето му поаленя.
— Тренер? — ухили се Лио. — На кого звъниш всяка нощ? Ах, ти, стар козел такъв…
— На никого! — скара му се Хедж. — Нищо! Просто…